*
муцуната ти
в скреж и изгнили листа –
пърхаш с опашка
ти си щастливо, куче…
а аз? бродници в мрака
*
калната нишка
на магистралата
набъбнала от метални кутии,
пълни с възможност за смърт
и надежда за пристигане
*
калната каишка
те души –
без души
са тези, които те вързаха
може ли просторът да бъде с вериги?!
*
осиротели облаци
капят, капят –
ситни топчета скреж
и снежинки – парят…
горят горещата кожа
*
осиротели облаци –
скъсаният кожух на небето
върху раменете на планината
вие вълчица
във виелицата
*
потъват пръстите ми
в меката плът на пръстта
следвам молекулите на аромата,
който гониш –
ноктите ти разравят твърдите буци
сито си, куче, защо ровиш?
*
ненаситност,
откривателска страст,
сласт,
или желание да изхвърлиш
излишната енергия
*
или следващата мечта –
изгубеният зов на дивото…
звукът на тежки
строителни машини
в студената утрин
*
козината ти,
покрита с игличките на бор
настръхналата тълпа
пред парламента
вече сресана, вече изгубена
*
тихо пада сняг
върху калната локва
цялата мръсотия в нея,
а в окото й –
небе
*
ти не виждаш мръсотията,
куче, тичаш през кишата,
тичаш през калта –
а в очите ти свети възторг,
а в очите ти свети любов
*
в коприната
на козината ти
звезди
*
въздухът над гърба ми вибрира
от звука на пробивните машини,
които потъват все по-дълбоко
под кожата на града,
все по-навътре туптят…
*
нехаят,
дълбаят –
новите вени и артерии,
в които ще рукне потока
на човешката глъч
*
тупти сърцето ти
в ръцете ми, куче,
моето сърце
вече не тупти –
замръзнали емоции
*
температурата
клони към абсолютната нула –
вече нищо не трепти
в плътта на обществото
не останаха души
Габриела Цанева / Gabriela Zaneva
Related
За Габриела Цанева / Gabriela Zaneva
Габриела Цанева е български поет, писател и издател. Родена в Русе, завършва Математическа гимназия „Баба Тонка“ със специалност "програмиране". Дипломира се като инженер-химик в ХТМУ – София. Защитава дисертация, за което ѝ е присъдена научната степен „доктор" в областта на техническите науки. Работи като журналист във вестниците "Народно земеделско знаме" и "Земеделско знаме" и като гл. специалист по хроматографски анализ. По-късно завършва право и работи като адвокат в Софийската адвокатска колегия до 2019 г. От 2003 година е член на Сдружението на българските писатели. През 2012 г. става редактор във в. "Литературно земеделско знаме". През 2018 г. регистрира издателство gabriell-e-lit и започва да издава "Картини с думи и багри" - списание за литература и визуални изкуства.
Библиография: Публикува в списание „Родна реч“, във вестниците „Век 21“, „Демокрация“, „Народно земеделско знаме“, „Земеделско знаме“, „Литературен форум“, "Труд", "Словото днес", "Литературно земеделско знаме", електронните списания "Литернет", "Нова социална поезия", "Нова асоциална поезия", "Хайку свят", "Литературен свят", "Отвъд кориците" и други.
Публикувани книги - „Миналото в мен“ (документална повест, 1994, 2010, 2019, 2020) „Догонвам бягащия ден“ (стихосбирка, 1998, 2019) „Треви под снега“ (роман, 2000; 2020) „Реши се и ще си свободен“ (есета и стихове, 2001; 2020) „Заскрежени птици“ (стихосбирка, 2008; 2011) „Шофьори“ (новела, 2008) „Врабче върху антената“ (стихосбирка, 2010, 2025) „Светлата пътека към звездите“ (стихосбирка, 2010) „Искам себе си“ (хайбун, 2011; 2021) „Състояния“ (хайга, 2013; 2020) „Бурята сплита ръце“ (стихосбирка, 2016; 2021) „Високосният ден“ (лирика, 2018; 2020) „Живота в стих събрах“ (сборник, 2019; 2020) „Стъпки по пламъци“ (лирика, хайбуни 2019; 2020) "Толкова е рано" (роман 2020) "Оскъдни дни" (лирика, 2020) "Нощта на щурците" (лирика, хайбуни, хайга 2021), "Кръстопът на сънища" (лирика, хайбуни, хайга, 2022), "Зад гърба" (лирика, хайбуни, хайга 2023, 2024), "Живея със седем котки. Ренсаку 100 хайку" в съавторство с Димитър Анакиев (хайку, хайбун, 2023), "През погледа ми" (литературна критика, коментари, обзори, есета, 2023, 2024), "Луна в огледалото" (лирика, хайбуни, хайга, ренсаку 2025), "Облачна поезия. Ренсаку с Microsorf Copilot" (ренсаку от 100 хайку и танка 2025).