Translate
-
Добре дошли в личното пространство на Габриела Цанева — поет, писател и художник. Тук думите и образите се срещат в авторски текстове, поезия, визуални проекти и книги, създадени през повече от петнадесет години творческа работа. Блогът събира есета, стихове, галерии и културни размисли, вплетени в един жив архив на изкуството. Ако търсите вдъхновение, лични истории или среща с поетичния поглед към света, това място е създадено за вас.
-
Последни публикации
Категории
Архив
Мета
Goodreads
Gabriela Tzaneva Art
Издателство gabriell-e-lit
twitter
Tweets by gabriellezz2010-
Габриела Цанева / Gabriela Zaneva
Габриела Цанева е български поет, писател и издател. Родена в Русе, завършва Математическа гимназия „Баба Тонка“ със специалност "програмиране". Дипломира се като инженер-химик в ХТМУ – София. Защитава дисертация, за което ѝ е присъдена научната степен „доктор" в областта на техническите науки. Работи като журналист във вестниците "Народно земеделско знаме" и "Земеделско знаме" и като гл. специалист по хроматографски анализ. По-късно завършва право и работи като адвокат в Софийската адвокатска колегия до 2019 г. От 2003 година е член на Сдружението на българските писатели. През 2012 г. става редактор във в. "Литературно земеделско знаме". През 2018 г. регистрира издателство gabriell-e-lit и започва да издава "Картини с думи и багри" - списание за литература и визуални изкуства. Библиография: Публикува в списание „Родна реч“, във вестниците „Век 21“, „Демокрация“, „Народно земеделско знаме“, „Земеделско знаме“, „Литературен форум“, "Труд", "Словото днес", "Литературно земеделско знаме", електронните списания "Литернет", "Нова социална поезия", "Нова асоциална поезия", "Хайку свят", "Литературен свят", "Отвъд кориците" и други. Публикувани книги - „Миналото в мен“ (документална повест, 1994, 2010, 2019, 2020) „Догонвам бягащия ден“ (стихосбирка, 1998, 2019) „Треви под снега“ (роман, 2000; 2020) „Реши се и ще си свободен“ (есета и стихове, 2001; 2020) „Заскрежени птици“ (стихосбирка, 2008; 2011) „Шофьори“ (новела, 2008) „Врабче върху антената“ (стихосбирка, 2010, 2025) „Светлата пътека към звездите“ (стихосбирка, 2010) „Искам себе си“ (хайбун, 2011; 2021) „Състояния“ (хайга, 2013; 2020) „Бурята сплита ръце“ (стихосбирка, 2016; 2021) „Високосният ден“ (лирика, 2018; 2020) „Живота в стих събрах“ (сборник, 2019; 2020) „Стъпки по пламъци“ (лирика, хайбуни 2019; 2020) "Толкова е рано" (роман 2020) "Оскъдни дни" (лирика, 2020) "Нощта на щурците" (лирика, хайбуни, хайга 2021), "Кръстопът на сънища" (лирика, хайбуни, хайга, 2022), "Зад гърба" (лирика, хайбуни, хайга 2023, 2024), "Живея със седем котки. Ренсаку 100 хайку" в съавторство с Димитър Анакиев (хайку, хайбун, 2023), "През погледа ми" (литературна критика, коментари, обзори, есета, 2023, 2024), "Луна в огледалото" (лирика, хайбуни, хайга, ренсаку 2025), "Облачна поезия. Ренсаку с Microsorf Copilot" (ренсаку от 100 хайку и танка 2025).
Календар
-
-
Архив за етитет: Поезия
Междуредия
Толкова много ненаписани,
неказани думи –
неизмислени отлитнаха
като бели облаци
върху гърлото на вулкан. Има още
Къде си
Къде си?Космическите струни тежатот нагнетеното очакване да те видя. Къде си?Зад оня ъгъл,до който никога не стигам?Или зад следващия,който знам къде е,но знам, че няма да отида –толкова далеч,толкова отвъд… Къде си?Ще ме последваш ли?Ще стъпваш в стъпките ми…Толкова е … Има още
Поколения
един старец говорис гълъбите в паркагледам гарваните как растатв гнездото под дома ми –поколения… *априлски снягвърху цветчетатана люляказамръзналотолиберално бъдеще *пот по челатана политическитежонгльориизпарениилюзиите ни Габриела Цанева / Gabriela Zaneva
Ненаситност
Поредица от танка стихове, в която дивото и градското се преплитат в един общ пулс. Кучешкият възторг и човешката тъга, калта и снегът, металът и скрежът, вибрациите под кожата на града и под кожата на човека — всичко се среща в кратки, но наситени образи. Това е поезия за инстинкта и свободата, за раните и нежността, за онова туптене, което понякога стихва, а понякога се връща като светлина. Има още
Алгоритъмът на живота
Текстът представлява цялостен поетичен цикъл, който преплита научния език на физиката, химията и космологията с интимната чувствителност на човешкото преживяване. Всяка част разглежда различен елемент от материята — атоми, молекули, изотопи, електрони, сензори, волтаж — и го превръща в метафора за кръговрата на живота, за разрушението и сътворението, за любовта, паметта и свободата.
Цикълът проследява движението от космическото към личното: от разширяващата се вселена и гравитационните сили, през химичните реакции и разпада, до най-фините човешки усещания — аромат, допир, сянка, стъпки. Научните процеси се превръщат в образи на човешката уязвимост, а технологичните устройства — в свидетели на отсъствието, загубата и копнежа.
В цялост творбата изгражда мащабна метафорична вселена, в която материята и духът, науката и поезията, космосът и човешкото сърце пулсират в един и същ алгоритъм на съществуването. Има още
Срутване
Срутване е ренсаку от девет танки на Габриела Цанева/Gabriela Zaneva, като първото от тях е вдъхновено от нейна авторска картина:
срутване –
небето ближе корените
на дърветата
и някъде на хоризонта
залезът се впива в планините Има още
Ключалка в облака
1. Вървиш в дъждаи търсиш ключалката на облака –да го заключиш в самотата си,да го отучиш от плачавъв вятъра,да го опитомиш, да го направиш свой –и този облак да стопи тъгата ти,да те обвие в меката си пяна,да те загърне … Има още
В шума на делника потъвам
В шума на делника потъвам –като в облаки плувам в облачна мъгла.Как капките остават капки,а не река? В шума на делника отронвам –лист след листокапалите уморени мисли.Как листите остават листи,а не корона? В шума на делника се взирам.Не намирам опорна … Има още
Сплетени клони
*сплетени клони –като извити ръце;бурята ронилице след лице *сплетени клонигонят облаците –муха в паяжината *сплетени клони…пръстите ти – все по-корави,все по-неподвластнина волята тии на моите милващи длани худ. Габриела Цанева *сплетени клони –димът от коминитевплетен в тях,вместо в облаците… дращят … Има още
Вълните на тъгата
Вълните на тъгата настъпват,неумолими като прилива;и аз – скала сред пясъчния брягизгубвам погледа на слънцето,потъвам – недала пристанна птици и треви. Вълните на тъгата връхлитат,неукротими като ураган;и аз – дърво на хълма,изтръгвам листата си –да съхраня остатъциот трели и мечти. … Има още
