Translate
-
Добре дошли в личното пространство на Габриела Цанева — поет, писател и художник. Тук думите и образите се срещат в авторски текстове, поезия, визуални проекти и книги, създадени през повече от петнадесет години творческа работа. Блогът събира есета, стихове, галерии и културни размисли, вплетени в един жив архив на изкуството. Ако търсите вдъхновение, лични истории или среща с поетичния поглед към света, това място е създадено за вас.
-
Последни публикации
Категории
Архив
Мета
Goodreads
Gabriela Tzaneva Art
Издателство gabriell-e-lit
twitter
Tweets by gabriellezz2010-
Габриела Цанева / Gabriela Zaneva
Габриела Цанева е български поет, писател и издател. Родена в Русе, завършва Математическа гимназия „Баба Тонка“ със специалност "програмиране". Дипломира се като инженер-химик в ХТМУ – София. Защитава дисертация, за което ѝ е присъдена научната степен „доктор" в областта на техническите науки. Работи като журналист във вестниците "Народно земеделско знаме" и "Земеделско знаме" и като гл. специалист по хроматографски анализ. По-късно завършва право и работи като адвокат в Софийската адвокатска колегия до 2019 г. От 2003 година е член на Сдружението на българските писатели. През 2012 г. става редактор във в. "Литературно земеделско знаме". През 2018 г. регистрира издателство gabriell-e-lit и започва да издава "Картини с думи и багри" - списание за литература и визуални изкуства. Библиография: Публикува в списание „Родна реч“, във вестниците „Век 21“, „Демокрация“, „Народно земеделско знаме“, „Земеделско знаме“, „Литературен форум“, "Труд", "Словото днес", "Литературно земеделско знаме", електронните списания "Литернет", "Нова социална поезия", "Нова асоциална поезия", "Хайку свят", "Литературен свят", "Отвъд кориците" и други. Публикувани книги - „Миналото в мен“ (документална повест, 1994, 2010, 2019, 2020) „Догонвам бягащия ден“ (стихосбирка, 1998, 2019) „Треви под снега“ (роман, 2000; 2020) „Реши се и ще си свободен“ (есета и стихове, 2001; 2020) „Заскрежени птици“ (стихосбирка, 2008; 2011) „Шофьори“ (новела, 2008) „Врабче върху антената“ (стихосбирка, 2010, 2025) „Светлата пътека към звездите“ (стихосбирка, 2010) „Искам себе си“ (хайбун, 2011; 2021) „Състояния“ (хайга, 2013; 2020) „Бурята сплита ръце“ (стихосбирка, 2016; 2021) „Високосният ден“ (лирика, 2018; 2020) „Живота в стих събрах“ (сборник, 2019; 2020) „Стъпки по пламъци“ (лирика, хайбуни 2019; 2020) "Толкова е рано" (роман 2020) "Оскъдни дни" (лирика, 2020) "Нощта на щурците" (лирика, хайбуни, хайга 2021), "Кръстопът на сънища" (лирика, хайбуни, хайга, 2022), "Зад гърба" (лирика, хайбуни, хайга 2023, 2024), "Живея със седем котки. Ренсаку 100 хайку" в съавторство с Димитър Анакиев (хайку, хайбун, 2023), "През погледа ми" (литературна критика, коментари, обзори, есета, 2023, 2024), "Луна в огледалото" (лирика, хайбуни, хайга, ренсаку 2025), "Облачна поезия. Ренсаку с Microsorf Copilot" (ренсаку от 100 хайку и танка 2025).
Календар
април 2026 П В С Ч П С Н 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 -
-
Архив на категория: Публицистика
„С кръв и кал“: разговор за Стамболов, който продължава да боли
Една годишнина, която тихо щеше да отмине. Но, публикация във „Фактор“ привлече вниманието ми – „Преди 130 години е посечен Стефан Стамболов – човекът, когото Русия не можа да сломи“. Морна юлска вечер е, всичко в мен крещи за отмора … Има още
За личността на твореца и за творчеството: Николай Райнов
Точно неговите рисунки ме провокираха да представя Николай Райнов в рубриката „Във фокуса ни“ на сп. „Картини с думи и багри“ по повод 135 години от рождението му. Изящни, символно богати, свързващи вътрешния свят на твореца с въображението на зрителя. … Има още
Изменерията на свободата
Вали дъжд, мокър, зъзнещ.Други са на площада, други веят знамена и не ме интересува какви са.Днес искам само моята свобода.Уморих се да бъда различен.Уморих се, но свободата е това –да казваш високо каквото мислиш. 03.03.1990 ЩО Е БЛАГОДАРНОСТ Заваля сняг. … Има още
03.03
03.03.1990 Заваля сняг. Мокър, зъзнещ. Стояхме скупчени около храма “Св. Александър Невски”. Валеше снегът, стичаше се по лицата ни. Стояхме уморени и пресипнало викахме и напрегнато слушахме ораторите си. Вееха се българските знамена над площада. 3-ти март… Вееха се българските … Има още
Още – за гнева, убитите горяни, държавните отличия и мълчанието…
Наскоро публикувах гневно есе, във връзка с посмъртното удостояване на 30 убити горяни с третия по степен орден в хералдиката на държавата ни – „За гражданска заслуга“. Сред тях бе и сестрата на баба ми – Цветана Стефанова Попкоева /Чалъкова/… … Има още
За убитите горяни – или най-високото държавно отличие, или – минута мълчание…
Гневна съм. И причините за гнева ми са много, и не са от вчера. Вчера, когато баща ми получи покана от председателя на „Съюза на репресираните от комунизма – памет” да присъства, заедно със свои близки на „тържествено връчване на … Има още
Предбалотажно
Рисувам, римувам, руша… Не дишам, не искам пак да градя. Уморих се да гоня света. Уморих се да крада мигове, които, преди да станат мои, се разсипват… Уморих се да мисля, да сравнявам, да търся… от пустотата отговори. Мълчи пустотата. … Има още
Почти като ново начало
26.05.2005 г. 19:00 часа …Синият митинг на площада пред „Александър Невски”… под похлупака на синьото небе и златните кубета на храма, ограбили слънцето… Хората забързани вървят, тъпчат сивите павета и отминават – всеки по пътя си. Рехавото множество на сините … Има още
Още за… миналото в мен
ОЩЕ ЗА … МИНАЛОТО В МЕН… 20.11.2004 г. Неделя следобед. Слънчево и мразовито. Мониторът, бял като лист, в упор ме гледа. Пак трудно се пише първият ред върху белия лист. Пак трудно е – да започнеш. *** Отшумя конгресът на … Има още
Дали да се радвам???
Радвам се, че експремиерът Иван Костов с болезнена точност и точно навреме поставя въпроса за „обединението“ на дясното пространство, тема, по която се спекулира просташки безочливо през последните две – две и половина години. Пределно ясно е кого обедини „Царя-обединител“ … Има още
