26.05.2005 г.
19:00 часа
…Синият митинг на площада пред „Александър Невски”… под похлупака на синьото небе и златните кубета на храма, ограбили слънцето…
Хората забързани вървят, тъпчат сивите павета и отминават – всеки по пътя си. Рехавото множество на сините ентусиасти се смесва с пъстрата тълпа на абитуриентите. Лъскави момичета надуват клаксоните на лъскави автомобили; лъскави момчета ги замерят с цветя. Шарени балони литват към небето. И някъде горе, в синьото, се смесват със сините балони на коалицията ОДС…
Площадът опустява когато абитуриентите и гостите им си отиват…
Хората забързани вървят, а някои се спират, оглеждат се, вземат си синьо знаменце или синя шапка от организаторите, които сноват между тях, мачкат ги в ръцете си и отминават… някои остават. Оплътняват… Задръстват тротоарите, сгушени под тежките корони на дърветата… но площадът е гол – като ранена душа плаче…
Десетина земеделци с едно оранжево знаме изкачват нагорнището на улица „Раковски” и се гмурват под дърветата. Откъм другия бряг на площада, там, до сергиите на антикварите, се развява лилавото знаме на демократите. С шум и весело настроение идва и групичката на „Гергьовден”… Идват – познати и непознати лица…
Ели, изгубена между всички се вглежда във всички очи… И кой знае защо й се струва, че всички са й познати… дали от предизборния щаб, или от онези сини митинги, отпреди 15 години. Днес тя отново е със сини дрехи, сложила е синя шапка на главата си държи в едната си ръка синьо знаменце… с другата се е хванала за ръката на Никола – за да не падне. Застанали са точно в средата на площада, пред трибуната. Слънцето пече в гърбовете им… Бавно пустотата около тях се изпълва с тела… Бавно душите възкръсват…
19:20 часа
Зад храма, на паркинга откъм Общината, спират десет автобуса с пазарджишка регистрация. От тях се изсипват 500 младежи, облечени в синьо, със сини шапки и сини знамена в ръце и изпълват пространството пред трибуната. Площадът се оглася от мощните им викове… „ОДС!”
ОДС… ще бъде ли фактор в новата политическа карта на България? СДС – ще възкръсне ли?
19:30 часа
Зад храма, на паркинга откъм Парламента, спират десет лъскави автомобила. От тях слизат лидерите на коалицията и се отправят към трибуната. Отново площадът е огласен от викове. Младежите от ДРОМ развяват сините си знамена и очите им блестят като звезди върху мургавите им лица… Очите – прозорците на душата, която иска да излезе навън… за да постигне онова равенство, за което се говори във всички декларации за свобода и независимост от 230 години насам, и което още не е постигнато…
Митингът, взривен от тази надежда за ново начало избухна – почти както някога, почти като ново началото…
Габриела Цанева
