Translate
-
Добре дошли в личното пространство на Габриела Цанева — поет, писател и художник. Тук думите и образите се срещат в авторски текстове, поезия, визуални проекти и книги, създадени през повече от петнадесет години творческа работа. Блогът събира есета, стихове, галерии и културни размисли, вплетени в един жив архив на изкуството. Ако търсите вдъхновение, лични истории или среща с поетичния поглед към света, това място е създадено за вас.
-
Последни публикации
Категории
Архив
Мета
Goodreads
Gabriela Tzaneva Art
Издателство gabriell-e-lit
twitter
Tweets by gabriellezz2010-
Габриела Цанева / Gabriela Zaneva
Габриела Цанева е български поет, писател и издател. Родена в Русе, завършва Математическа гимназия „Баба Тонка“ със специалност "програмиране". Дипломира се като инженер-химик в ХТМУ – София. Защитава дисертация, за което ѝ е присъдена научната степен „доктор" в областта на техническите науки. Работи като журналист във вестниците "Народно земеделско знаме" и "Земеделско знаме" и като гл. специалист по хроматографски анализ. По-късно завършва право и работи като адвокат в Софийската адвокатска колегия до 2019 г. От 2003 година е член на Сдружението на българските писатели. През 2012 г. става редактор във в. "Литературно земеделско знаме". През 2018 г. регистрира издателство gabriell-e-lit и започва да издава "Картини с думи и багри" - списание за литература и визуални изкуства. Библиография: Публикува в списание „Родна реч“, във вестниците „Век 21“, „Демокрация“, „Народно земеделско знаме“, „Земеделско знаме“, „Литературен форум“, "Труд", "Словото днес", "Литературно земеделско знаме", електронните списания "Литернет", "Нова социална поезия", "Нова асоциална поезия", "Хайку свят", "Литературен свят", "Отвъд кориците" и други. Публикувани книги - „Миналото в мен“ (документална повест, 1994, 2010, 2019, 2020) „Догонвам бягащия ден“ (стихосбирка, 1998, 2019) „Треви под снега“ (роман, 2000; 2020) „Реши се и ще си свободен“ (есета и стихове, 2001; 2020) „Заскрежени птици“ (стихосбирка, 2008; 2011) „Шофьори“ (новела, 2008) „Врабче върху антената“ (стихосбирка, 2010, 2025) „Светлата пътека към звездите“ (стихосбирка, 2010) „Искам себе си“ (хайбун, 2011; 2021) „Състояния“ (хайга, 2013; 2020) „Бурята сплита ръце“ (стихосбирка, 2016; 2021) „Високосният ден“ (лирика, 2018; 2020) „Живота в стих събрах“ (сборник, 2019; 2020) „Стъпки по пламъци“ (лирика, хайбуни 2019; 2020) "Толкова е рано" (роман 2020) "Оскъдни дни" (лирика, 2020) "Нощта на щурците" (лирика, хайбуни, хайга 2021), "Кръстопът на сънища" (лирика, хайбуни, хайга, 2022), "Зад гърба" (лирика, хайбуни, хайга 2023, 2024), "Живея със седем котки. Ренсаку 100 хайку" в съавторство с Димитър Анакиев (хайку, хайбун, 2023), "През погледа ми" (литературна критика, коментари, обзори, есета, 2023, 2024), "Луна в огледалото" (лирика, хайбуни, хайга, ренсаку 2025), "Облачна поезия. Ренсаку с Microsorf Copilot" (ренсаку от 100 хайку и танка 2025).
Календар
април 2026 П В С Ч П С Н 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 -
-
Архив на категория: Белетристика
Краят на лятото – 2
2. Беше краят на лятото. Един от онези мигове, през които минаваме тичешком, но които залепват за сетивата ни, впиват се в плътта ни, горят очите и мозъците ни и ни връщат усещането за живот… Бързам, както винаги, както винаги … Има още
Краят на лятото – 1
1. Беше краят на лятото – един от онези дни, в които усещането, че пропускаш живота си, се впива в гърлото и не ти дава да дишаш. Срокът на докторантурата ми изтичаше, а нямах нищо, което би могло да се … Има още
Последният скок
Днес прочетох в dir.bg още една статия за екзопланетите. Оказва се, че много близо до нас има земеподобни планети, на които би могло да има живот, подобен на нашия, на които би могло да има разум, какъвто бихме могли да … Има още
Почти като ново начало
26.05.2005 г. 19:00 часа …Синият митинг на площада пред „Александър Невски”… под похлупака на синьото небе и златните кубета на храма, ограбили слънцето… Хората забързани вървят, тъпчат сивите павета и отминават – всеки по пътя си. Рехавото множество на сините … Има още
Сънят
Сънят се процеждаше през клепачите — тежък и гъст, като мед. Нощта пълзеше, преливаше, наместваше се, изпълвайки всяко пространство със себе си. Душеше. Щорите на прозорците леко дращеха стъклата, едва докосвани от вятъра, който се вплиташе в оголяващите есенни … Има още
Опитомяване 2
Тихо бе. Толкова тихо, че се чуваше пълзенето на скарабеите в пустинята. Денят си бе отишъл. Небето бавно се изпълваше със светлини. Звездите горяха във вечните си съзвездия, познати отпреди. Тот усещаше умората в мускулите си като тежест, на която … Има още
Опитомяване 1
Облаците се сгъстяваха. Все по-тъмни ставаха… все по-тъмно ставаше. И въздухът се сгъсти. Все по-трудно беше да се диша. Все по-трудно се вървеше. Всичко настръхна – изсъхналата трева, вкопчила се във все по-бързо изстиващите камъни, спечената земя и дърветата – … Има още
