В литературата понякога се появяват книги, които не само разказват история, а отварят врата към друг порядък на света, към онова пространство, в което земното и отвъдното се докосват, в което човешкото и божественото  разговарят на един език. „Ангелът Рафаил“ е именно такава книга.

Още първите страници ни въвеждат в свят, където ангелът не стои на недосегаема висота, а се спуска в калта на селския пущинак, мокри крилете си в треволяка и се колебае като всеки човек, изправен пред избор. Рафаил не е небесен гост, нито пратеник, а свидетел на човешката болка, който не може да остане безучастен; същество от светлина, което усеща тежестта на земята и земните избори. В напрежението между небесно и земно, между чудо и ежедневно, се ражда особеният поетичен ритъм на поредния пространен разказ на Рени Васева за истински, живи хора и за гранични, отвъдни същества, който трудно може да намери своя точен литературен жанр.

Авторката вплита в това сказание богат културно-митологичен пласт – канонични и апокрифни евангелия, богомилски легенди, фолклорни фигури, при-казни герои от детството. Този синтез не е декоративен; той задава философската рамка на книгата: дуалистичният свят, в който светлина и мрак сътворяват човека едновременно; свят, в който спасението може да дойде чрез вяра, но и чрез познание и стремеж.

*

Послесловът ясно показва, че историята, която се развива в своята виталност и пространност пред читателя живее в пространството между канон и апокриф, между мит и история, между фолклор и богословие. Това е книга, която преподрежда духовни пластове, за да изведе човешкото в божественото и божественото в човешкото.

Силно е авторовото решение да върне човешкото лице на сакралните фигури. И не се поколебава да започне с образа на Исус. Като го прави герой, но не основен, на своя разказ, тя скъсява и размива дистанцията между читателя и библейските персонажи, като ги прави живи, уязвими, противоречиви и затова – истински. Особено силно присъства женският глас. Тихият, но устойчив глас, който историята на последните две хилядолетия, доминирана от мъжкото начало в християнската догма често е заглушавала.

Интерпретацията на образа на Мария Магдалена не като грешница, а като извор и преносител на сакрално познание, за която авторката говори в послеслова, намира своя отзвук и в женските образи от романа: жената – пазител на тайно знание, избавител от болката, личност, в която божественото се проявява в най-живата си, ярка форма. По този начин авторката поставя под въпрос множество наложени представи. В тази плоскост можем да разгледаме и дуализма като философска рамка на повествованието.

Присъствието на отгласа от богомилските легенди и дуалистичната идея за света, сътворен едновременно от бога и дявола, задава нов профил и нова среда, в която намират място не само героите на Рени Васева, а и ние.

*

Но може би най-голямото достойнство на книгата трябва да търсим в реабилитирането на фолклора като живо наследство, което трябва да намери мястото си в съвременното обществено съзнание. Не като суеверие и ритуална практика, а като познание за народопсихологията, творческия потенциал и философския отговор на въпросите за сътворението, доброто и злото, за смисъла на живота и страданието. Вещици, таласъми, вампири – те дишат нашия въздух, живеят в нашия свят – те са нашата културна памет и идентичност, отзвук от гласовете на детството.

С „Ангелът Рафаил, както и с „Историите на Вартоломей“ по-рано през годините, Рени Васева възкресява българската митологична традиция, вплитайки я в универсален духовен разказ.

Винаги ме е очаровал нейният език. Богат! В поезията си, а още повече в прозата, тя използва думи от цялата палитра и дълбочина на народното слово и високата литература. В тях ще намерим думи, които сме изгубили през годините. Архаични изрази почти променят стандарта на граматичния изказ, но Рени Васева никога не прекрачва границата, не отива в сферата на опростачването на литературата; никога не допуска в своите текстове езика на улицата, на маргинализираните общности или неустановени диалектни форми.

*

В заключение ще кажа, че в „Ангелът Рафаил“ над всичко стои една основна ценност, която авторката ясно заявява: съгласието, помирението – въплътени в способността да видим светлината в мрака и мрака в светлината, без да отричаме нито едното, нито другото. Тук основният конфликт не е между светове и хора, а между вътрешната ни същност и потребността да бъдем част от общност, която очаква от нас друго. Така „Ангелът Рафаил“ може да се разглежда като морална притча за човешката сила и отговорност, за крехкостта на доброто, за възможността за избор и спасение, пречупена през призмата на народната митология и християнския разказ за света. Това е книга за светлата и тъмната земя, за светлата и тъмната страна в човешката душа, за пътищата между тях и за онзи миг, в който правим своя избор. И в този избор се крие най-голямото чудо и най-дълбокото познание.

Габриела Цанева, издател и редактор