Многогласната живопис на Петър Георгиев Рей, или за изложбата „Страст“

На 16 юли се случват едновременно две събития в Художествена галери – Перник, зала „Кракра“ – открита е самостоятелната изложба живопис „Страст” и е представена новата книга „Денят, в който бе отнета моята девственост“ на Петър Георгиев Рей – художник, поет, писател, актьор.

Петър Георгиев Рей - Изложба "Страст" - 2026, галерия "Кракра" - Перник - плакат

Петър Георгиев Рей – Изложба “Страст” – 2026, галерия “Кракра” – Перник – плакат

Живописта на Рей е експлозия от цветове и движения, в която няма покой, няма граници, няма сюжет – има енергия. Тя се разгръща като театър на багрите, като акт на освобождаване. Той рисува така, както актьорът играе – с тяло, с жест, с дъх. Всяка линия е импулс, всяко петно – емоция, всяка композиция – сцена. Неговите платна са едновременно абстрактни и драматични, поетични и експресивни. Те не изобразяват, а въздействат – като музика, като стих, като светлина.

Фотографът Антон Тацев е уловил тази живописна стихия в серия кадри, които съхраняват пулса на изложбата.

Избрах да покажа четири платна, които са като четири различни гласa на една и съща стихия – живопис, която не разказва, а изригва. Всяко от тях носи собствена енергия, собствен жест, собствена цветова логика.

*

Първото нарекох в себе си „Слънчев вихър“ – жълто, червено, синьо – то въплъщава енергийните класове на звезда, пулсиращи върху парче платно.

Петър Георгиев Рей - Изложба „Страст“ - 1

Експлозия от топли тонове – злато, охра, червено, преливащи в синьо, в небе. Жестът е широк, театрален, като движение на светлина. Композицията е центробежна – всичко се разгръща от средата навън, като изблик на енергия. Това е живопис, която говори с топлина и скорост.

*

Второто изображение нарекох „Разкъсване на формата“. Обвита сърцевина в метално фолио, тя иска свобода… Тук живописта буквално пробива границата на платното. Сребристото фолио е като рамка, през която цветът изригва.

Петър Георгиев Рей - Изложба „Страст“ - 2

Розово, охреножълто, зеленосинкаво и черно се сблъскват в динамична композиция, която напомня взрив на материята.
Това е живопис‑обект, в която жестът става триизмерен…

Като подарък в луксозна опаковка – като духът на празника, витаещ в опразнената от приятелската глъч здрачена стая.

*

Третото платно говори с противоречия – нарекох го „Пламъкът“, макар да е тъмно, почти монохромно, то пази в сърцевината си туптящия зародиш на живот, избликнал от мразовита буря.

Петър Георгиев Рей - Изложба „Страст“ - 3

Монохромният хаос от черно и бяло, в чийто център гори златисто пламъче. Контрастът е драматичен – като сцена, осветена от един прожектор. Тук Рей говори с тишина и светлина, с минимални средства, но максимално въздействие. Живо-пис, която тръпне като театър.

Вглеждам се мазката на четката, в свободния порив, с който е създаден декора – като драски на детски пръсти върху замръзнало стъкло.

*

В контраст, избрах и най-цветното платно, което в мен звучи като „Ритъмът на цвета“ – червено, зелено, синьо, то носи не само основните цветове, но и всички нюанси на настроенията, които пораждат.

Петър Георгиев Рей - Изложба „Страст“ - 4

Композиция от повторения и импровизации – сините овални петна са като ритъм, а зелените и оранжеви потоци – като мелодия. Цветът е музика, жестът – движение. Това е платно, което танцува – между ред и хаос, между форма и свобода.

Като противовес на декоративния фон от плътно червено с почти подредени овали в синьо и бяло, играта на зелените пламъци е опияняваща, а жълтият акцент е топлината, която липсва на подредеността на фона.

Тук исках да поставя заключителния си акцент, като кажа, че изложбата на Петър Георгиев Рей е сблъсък между живопис и театър, между жест и мисъл, между материя и дух, като кажа, че тя не се гледа, а се преживява.

Но не можах, защото магията ме завладя и искам да споделя още и още от тази визуална магия.

*

Като отражение в криво огледало…

Петър Георгиев Рей - Изложба „Страст“ - 5

Или като изображение на галактика, видяна през гравитационна леща – все едно, тук можем да видим вихрите, скрити в първичната светлина на Големия взрив, можем да видим силуета си, останал някъде в невидимото неосъществено, да вкусим златното на някакво сънувано бъдеще, или да затворим в себе си мечтите си за друго.

Червената основа на разплискан пламък, черната спирала на торнадно щастие и черно-златното сияние на нещо, което напомня спирачен път към пропаст…

*

И това изображение провокира вниманието ми с препратка към космоса.

Петър Георгиев Рей - Изложба „Страст“ - 6

Смътно напомня изображение на джет – струя високоенергийно лъчение, изхвърлено от въртящ се плътен обект – галактика, черна дупка, неутронна звезда или пулсар – все едно – нещо, което носи в себе си невъобразимо много… Бледозелената спирала е точно това – тънка струйка, която отива в безкрая, в опит да достигне нещо, отвъд самата себе. Тя се разширява в жълт полукръг – като опит за докосване, като опит да проникне в друго измерение – зад медията на картината, зад представата ни за скритите същности на света, който тъй повърхностно обитаваме.

Много мека, пастелна цветова гама, в която правят впечатление изящните виолетови спирали, с почти барокови орнаменти в сребристо и синьо, вплетени в тях.

В този летен сезон на светлина и движение, тези изображения са най‑естественото продължение на поезията, която живее в цвета.

*

Колкото повече гледам, толкова повече се убеждавам, че изкуството на Петър Георгиев Рей е част от онзи голям организъм, който наричаме Творчество.

Петър Георгиев Рей - Изложба „Страст“ - 7

Аз вече не искам да мисля за техники, нито за това „как“ (е създадено), нито за това – „какво“ (е това, което виждам, усещам, мисля, жадувам, приемам или не приемам), нито за правилата, нито за материалите.

Само движението и цвета, въплътили поезията на нещо, което запечатано, продължава да се развива, продължава да иска да се разлее навън, отвъд своето измерение, отвъд идеята и волята на своя автор, независимо от зрителя, или неговото отсъствие.

peter georgiev rey strast 8

С тази захвърлена маска, като изпаднала сред сметта на отминалия ден ще завърша. Като зашити устни се зъби жълтото, разкъсващо овала на лицето, килнато встрани, като ненужна идентичност. Като антена и непохватни крайници стърчат станиолените остатъци от нещо, което още не е станало, или вече е било. Един робот, който се опитва да прогледне. Това ли е очакваното бъдеще, което вече сме отхвърлили? Това ли правим като хора, като личности, като мислеща, творяща цивилизация? Много въпроси, които замислят.

Но тук, в тези платна, има само Изкуство – онова, което превръща създаващия го в природна сила, която прави светове.

И именно с това ще завърша – със заключението, че изкуството на Петър Георгиев Рей въплъщава представата ми за стойността и същността на изкуството, което не се състои от отделни острови, които наричаме „литература“, „театър“, „кино“, „музика“, „живопис“, „дигитални изкуства“, „танц“ и още – каквото се сетите, а като единна материя, родена от мислещия, творчески индивид. В неговите платна цветът е енергия, жестът е природна сила, а композицията е начин да бъде представено движението на света.

Така, както природата моделира Вселената, творецът моделира действителността – не я променя, а я създава. В това е и мисията на списание „Картини с думи и багри“: да представи изкуството не като от-делни острови от различни изкуства, а като общ организъм, който показва човека като творец на действителност; като първична сила.

ЗА ХУДОЖНИКА

Петър Георгиев Рей е роден през 1963 г. в Перник. През 1987 г. завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ, днес НАТФИЗ.

Играе две години във Врачанския театър. През 1989 г. получава втора награда на Националния преглед за драма и театър за ролята на Лило в пиесата „Суматоха“ на Радичков под режисурата на Бина Харалампиева.

През 1991 г. емигрира в Канада. Там написва стихосбирката „Гвоздеи кръстни“ и романите „Мислителят или насаме с един живял“, “Завоеватели” „Пътят“ и „Планината“, както и пиесата „Светлината, която мами“. Участва в няколко късометражни филма. През 2000 г. започва да рисува. Американският арт критик д-р Кенуърт Мофет го обявява за един от най-оригиналните съвременни художници.

Участвал е в повече от 60 самостоятелни и групови изложби в Канада, САЩ, Франция и България.

Габриела Цанева / Gabriela Zaneva

Габриела Цанева / Gabriela Zaneva

Визуалните материали и биографичните бележки са предоставени от Първолета Маджарска, ХГ-Перник

Unknown's avatar

За Габриела Цанева / Gabriela Zaneva

Габриела Цанева е български поет, писател и издател. Родена в Русе, завършва Математическа гимназия „Баба Тонка“ със специалност "програмиране". Дипломира се като инженер-химик в ХТМУ – София. Защитава дисертация, за което ѝ е присъдена научната степен „доктор" в областта на техническите науки. Работи като журналист във вестниците "Народно земеделско знаме" и "Земеделско знаме" и като гл. специалист по хроматографски анализ. По-късно завършва право и работи като адвокат в Софийската адвокатска колегия до 2019 г. От 2003 година е член на Сдружението на българските писатели. През 2012 г. става редактор във в. "Литературно земеделско знаме". През 2018 г. регистрира издателство gabriell-e-lit и започва да издава "Картини с думи и багри" - списание за литература и визуални изкуства. Библиография: Публикува в списание „Родна реч“, във вестниците „Век 21“, „Демокрация“, „Народно земеделско знаме“, „Земеделско знаме“, „Литературен форум“, "Труд", "Словото днес", "Литературно земеделско знаме", електронните списания "Литернет", "Нова социална поезия", "Нова асоциална поезия", "Хайку свят", "Литературен свят", "Отвъд кориците" и други. Публикувани книги - „Миналото в мен“ (документална повест, 1994, 2010, 2019, 2020) „Догонвам бягащия ден“ (стихосбирка, 1998, 2019) „Треви под снега“ (роман, 2000; 2020) „Реши се и ще си свободен“ (есета и стихове, 2001; 2020) „Заскрежени птици“ (стихосбирка, 2008; 2011) „Шофьори“ (новела, 2008) „Врабче върху антената“ (стихосбирка, 2010, 2025) „Светлата пътека към звездите“ (стихосбирка, 2010) „Искам себе си“ (хайбун, 2011; 2021) „Състояния“ (хайга, 2013; 2020) „Бурята сплита ръце“ (стихосбирка, 2016; 2021) „Високосният ден“ (лирика, 2018; 2020) „Живота в стих събрах“ (сборник, 2019; 2020) „Стъпки по пламъци“ (лирика, хайбуни 2019; 2020) "Толкова е рано" (роман 2020) "Оскъдни дни" (лирика, 2020) "Нощта на щурците" (лирика, хайбуни, хайга 2021), "Кръстопът на сънища" (лирика, хайбуни, хайга, 2022), "Зад гърба" (лирика, хайбуни, хайга 2023, 2024), "Живея със седем котки. Ренсаку 100 хайку" в съавторство с Димитър Анакиев (хайку, хайбун, 2023), "През погледа ми" (литературна критика, коментари, обзори, есета, 2023, 2024), "Луна в огледалото" (лирика, хайбуни, хайга, ренсаку 2025), "Облачна поезия. Ренсаку с Microsorf Copilot" (ренсаку от 100 хайку и танка 2025).
Публикувано в Коментар, Представяне на изложби, През погледа ми, сп. "Картини с думи и багри" с етикети , , . Постоянна връзка.

Вашият коментар