Пожарище

Пожарище…
Стърчат оголени стъбла
в червената мъгла
на зарево от пламъци
и залези.

Във пепелища газя
и голи въглени
разравям с бавна крачка
по уморената земя.

Сънувам лунни изгреви
и пазя спомени
за буйните филизи
на пролетни гори…

Пожарище, худ. Габриела Цанева

Гори
тревата под краката ми
и овъглени трупове на птици
падат,
опърлени крила на пеперуди и мушици
се стелят като сняг
и оня мирис на прегоряла плът –
горчив
и задушлив –
се впива в дробовете –
коса и кожа, козина… димът
попива в порите и във пръстта…
И вятърът…
разнася саждите
от бивш живот.

Пожарище…

Стихията на огъня,
облизващ и поглъщащ сухите треви,
пълзящ, убиващ и разграждащ…
Стихията –
и твоите очи,
горящи като пламъка,
и моите очи,
крещящи за разруха:
Изгори преградите!
Разбий опорите!
Взриви мостовете
и бентовете!
За мисълта няма предел –
изгори пътищата,
изгори връщането –
Бъдещето е само напред…

Бъдещето се плиска в краката ми.
Отдавна прегазено.
Отдавна доплувано,
пребленувано,
преболедувано –
бъдещето –
морковът пред магарето…
Колко съдби
е погубило.

Unknown's avatar

За Габриела Цанева / Gabriela Zaneva

Габриела Цанева е български поет, писател и издател. Родена в Русе, завършва Математическа гимназия „Баба Тонка“ със специалност "програмиране". Дипломира се като инженер-химик в ХТМУ – София. Защитава дисертация, за което ѝ е присъдена научната степен „доктор" в областта на техническите науки. Работи като журналист във вестниците "Народно земеделско знаме" и "Земеделско знаме" и като гл. специалист по хроматографски анализ. По-късно завършва право и работи като адвокат в Софийската адвокатска колегия до 2019 г. От 2003 година е член на Сдружението на българските писатели. През 2012 г. става редактор във в. "Литературно земеделско знаме". През 2018 г. регистрира издателство gabriell-e-lit и започва да издава "Картини с думи и багри" - списание за литература и визуални изкуства. Библиография: Публикува в списание „Родна реч“, във вестниците „Век 21“, „Демокрация“, „Народно земеделско знаме“, „Земеделско знаме“, „Литературен форум“, "Труд", "Словото днес", "Литературно земеделско знаме", електронните списания "Литернет", "Нова социална поезия", "Нова асоциална поезия", "Хайку свят", "Литературен свят", "Отвъд кориците" и други. Публикувани книги - „Миналото в мен“ (документална повест, 1994, 2010, 2019, 2020) „Догонвам бягащия ден“ (стихосбирка, 1998, 2019) „Треви под снега“ (роман, 2000; 2020) „Реши се и ще си свободен“ (есета и стихове, 2001; 2020) „Заскрежени птици“ (стихосбирка, 2008; 2011) „Шофьори“ (новела, 2008) „Врабче върху антената“ (стихосбирка, 2010, 2025) „Светлата пътека към звездите“ (стихосбирка, 2010) „Искам себе си“ (хайбун, 2011; 2021) „Състояния“ (хайга, 2013; 2020) „Бурята сплита ръце“ (стихосбирка, 2016; 2021) „Високосният ден“ (лирика, 2018; 2020) „Живота в стих събрах“ (сборник, 2019; 2020) „Стъпки по пламъци“ (лирика, хайбуни 2019; 2020) "Толкова е рано" (роман 2020) "Оскъдни дни" (лирика, 2020) "Нощта на щурците" (лирика, хайбуни, хайга 2021), "Кръстопът на сънища" (лирика, хайбуни, хайга, 2022), "Зад гърба" (лирика, хайбуни, хайга 2023, 2024), "Живея със седем котки. Ренсаку 100 хайку" в съавторство с Димитър Анакиев (хайку, хайбун, 2023), "През погледа ми" (литературна критика, коментари, обзори, есета, 2023, 2024), "Луна в огледалото" (лирика, хайбуни, хайга, ренсаку 2025), "Облачна поезия. Ренсаку с Microsorf Copilot" (ренсаку от 100 хайку и танка 2025).
Публикувано в Картини, Поезия с етикети . Постоянна връзка.

Вашият коментар