ЗА „ГРАДОВЕ ОТ ДУМИ“ / CITIES OF WORDS
„Градове от думи“ – една изящна като словесност, и бих казала, уникална книга.
Отново успешният творчески тандем Александра Ивойлова – Златка Тименова ни изненадва с многоезично издание на хайку поезия.
Стихосбирката е отпечатана в Индия, дело на издателство Ciberwit. Картината на корицата и цялостният й дизайн са дело на Александра Ивойлова, а компютърната обработка е на С. Вълчев. Сборникът съдържа и няколко цветни авторски фотогра-фии.
От двата края на Южна Европа – от София и Лисабон, Александра и Златка тъкат нишката на думите, която свързва и разделя, която съществува, за да бъде мост.
Този път техните диалози са триезични; писани на български, хайку са преведени на английски и китайски език, за да следват градовете на духа, за да изградят оня свят от думи, към който поетесите ни водят. Преводите са осъществени от Mick Greer, Fannie Krispin и Liu Wei.
Поетичният разказ следва ритъма на сезоните…
Композиционно, сборникът е изграден от четири части, като всяка от тях започва с цветна фотография, запечатала не просто кадър от моментната действителност, а усещането на автора за вечното в кръговрата на сезоните… Или, може би, онази харак-терност, с която само можем да осмислим преходността на пътя ни през времето.
„Онази странна тръпка“, уловена от голи клони в небето, напъпили, но неразлистени:
краят на февруари –
зъзнат продавачите
на мартеници /Александра Ивойлова/
розмаринът
е особено напрегнат,
но още е рано /Златка Тименова/
Първият паралел, първото докосване на две усещания за идващата пролет – онази, наша позната февруарска тръпка от очакването на март – с мартениците и шевиците по сергиите край храма „Александър Невски“ и вкуса на букетчета от кокичета минзухар, и оня, другият, непознатият – с дъха на розмарин и сънувания силует на Лисабон…
А после следват лятото, и есента, и зимата…
„И онази бавност“, леността на лятото с аромат на прах, полепнал по жълтите павета и стръкчетата на увехнала трева, на онзи зной, излъчван от асфалта и фасадите на сгради-те…
по тротоарите
полепнали сенки
на дървета /Златка Тименова/
най-дългият ден
цветовете на слънцето
по всички фасади /Александра Ивой-лова/
Думите градят усещане за вечност и тленност едновременно… Думите градят градовете и спомените ни за тях… и за нас – една отминала, повтаряща се цикличност…
„Есен, винаги“… Краят на ваканцията; новото начало, носталгията по бавно отминаващите часове на сиестата, по плясъка на вълните и полепналия пясък върху телата… или – споменът за тръпката към онова, което предстои, което искаме да изградим, да създадем…
дворът на училището
сюрия деца ме викат
в друго време /Александра Ивойлова/
един глас връща
времето назад –
фадо /Златка Тименова/
Тук гласът е този, който движи въображението, емоцията; гласът разслоява битието и води към другото време, към другото Аз, или към съдбата – изживяната, пропуснатата, фаталната необходимост.
„Зимен ден, помисли си тя“… И погледна през снежинките на прозореца – старата къща през улицата оживя…
първи сняг
замръзва на двора
последната роза /Александра Ивойло-ва/
дъждовни капки
осветени от луната –
снежинки /Златка Тименова/
От последната роза и първия сняг, през новогодишните фойерверки, поетесите отново се завръщат в началото – кварталът на детството и зимното слънце и плачът на бебе, с което цикълът е затворен, а изграждането свършва в началото:
вали, вали –
все по-далече в снега
кварталът на детството /Александра Ивойлова/
облаци отнасят
зимното слънце –
плач на бебе /Златка Тименова/
Остава ли път за извървяване? Остава ли нещо недостроено в градовете на думите? Кой знае?
