Архив на категория: Есе

Есета от Габриела Цанева – лични размисли, философски наблюдения и текстове, които изследват човешкото, обществото и вътрешния свят.

Есето е свободен, аргументиран текст, който изразява личната позиция, мисли и впечатления на автора по дадена тема, като съчетава елементи от художествен, публицистичен и научен стил. Винаги се придържа към структурата увод-теза-аргументация-извод.

То е „опит“ за размисъл (от френски essai), целящ да провокира читателя.

В тази категория са събрани моите размисли, търсения, въпроси… Понякога – може би отговори. Моят опит да намеря път към сърцевината на битието.

Бурята сплита ръце

Бурята сплита ръце – целува луната. Тежи тишината – животът тече. Мокри нокти по стъклото – стърже дъждът, реже мозъка. Капките ближат прозореца, скърцат. Не, впити зъби са. Зъбят се дните. Нощите стават убежища. Нещо търсим в съня… След лятното … Има още

Публикувано в Есе | Вашият коментар

Вкусът на свободата, мечтана под знамена с юмруци

Вървях през града – хладноесенен… Слънцето, прозрачно, се взира през бледите облаци и пада в краката ми, продрано от мъртви листа. Дърветата с ноктести клони клонират лицето ми… кискат се, зъбят се… Не, това беше после… Вървях през града… Хладен, … Има още

Публикувано в Есе | Вашият коментар

Предбалотажно

Рисувам, римувам, руша… Не дишам, не искам пак да градя. Уморих се да гоня света. Уморих се да крада мигове, които, преди да станат мои, се разсипват… Уморих се да мисля, да сравнявам, да търся… от пустотата отговори. Мълчи пустотата. … Има още

Публикувано в Есе, Публицистика | Етикети: | Вашият коментар

Сирените вият

Бързах. Винаги бързам. Когато сирената започна да вие. Окаменях. Краката ми залепнаха за асфалта и придобиха неговия цвят и структура. Не можех да откъсна поглед от дребните камъчета, вкопчени в прегръдката му. Всяко камъче започна да придобива индивидуалност. Всяко камъче … Има още

Публикувано в Есе | Етикети: | 1 коментар

Още за… миналото в мен

ОЩЕ ЗА … МИНАЛОТО В МЕН… 20.11.2004 г. Неделя следобед. Слънчево и мразовито. Мониторът, бял като лист, в упор ме гледа. Пак трудно се пише първият ред върху белия лист. Пак трудно е – да започнеш. *** Отшумя конгресът на … Има още

Публикувано в Есе, Импресия, Публицистика | Етикети: , | Вашият коментар

Дали да се радвам???

Радвам се, че експремиерът Иван Костов с болезнена точност и точно навреме поставя въпроса за „обединението“ на дясното пространство, тема, по която се спекулира просташки безочливо през последните две – две и половина години. Пределно ясно е кого обедини „Царя-обединител“ … Има още

Публикувано в Есе, Публицистика | Етикети: | Вашият коментар

Отново – ще тревожим затлъстелите съвести

18.06.2001 Сама съм. У дома. Един ден след катастрофално изгубените избори. Два дни след като остарях с още една година. Изпълнена съм с енергия и оптимизъм. Странно, но силата извира от всяка моя клетка – ще ме взриви. До вчера … Има още

Публикувано в Есе, Импресия, Публицистика | Етикети: | Вашият коментар

В чии ръце е бъдещето?

ЗДРАВЕЙ, СВЯТ… 09.05.2001 9-ти май. Денят на Европа. С натежала ръка отново посягам към белия лист. В упор го гледам. През последните години забравих белия лист. Компютърна култура. Компютърно поколение. Все едно – небето плаче. Текат сълзите му по бузите … Има още

Публикувано в Есе, Импресия, Проза, Публицистика | Етикети: , , , | Вашият коментар