ПАМЕТ: ГЕОРГИ БОЖИЛОВ – СЛОНА

(13.06.1935 – 30.05.2001)

Той не е име от легендите на изкуството, а наш съвременник.

Днес щеше да навърши 90 години, но си отиде преди четвърт век. А картините му градят епоха! Ярко присъствие в новата българска и европейска живопис – като творец и личност. Много хора го помнят. И, макар да го познавах бегло, неговото творчество винаги ми е било близко – определящо до голяма степен естетическите ми критерии и предпочитания.

Георги Божилов – Слона. Роден е на 13.06.1935 г. в Пловдив.

През 1959 г. завършва ВИИИ „Н. Павлович“ специалност декоративно-мону-ментална живопис в класа на проф. Г. Богданов. През същата година участва в Пър-вото международно биенале на младите художници, проведено в Париж. От 1960 г. участва в общи художествени изложби на СБХ. Приживе прави над 25 самостоятелни изложби в България и чужбина. Заедно с Енчо Пиронков, Димитър Киров, Йоан Левиев, Колю Витковски, Христо Стефанов и Бояджана, Слона е един от художниците от така наречената „Пловдивска школа от 1960-те“.

Основните му работи са в областта на кавалетната живопис, жанровете портрет, пейзаж и фигурална композиция. Създава и някои монументални приложни творби за институции в родния си град – стенопис в Народната библиотека „Иван Вазов“ (архитект Мария Милева), мозайка в Цен-тралната поща, сграфито при Художествената галерия в Стария Пловдив, калкани на обществени сгради и др… Това е, което може да се прочете за него в интернет.

За щастие, могат да се намерят в мрежата и много снимки на негови картини.

Тук ще представя някои от тях – като обща илюстрация на неговото творческо амплоа и натюрел.

Допада ми несиметричната композиция и цветовото решение. Критичната липса на равновесие доминира – едно махало, замръзнало във времето; едно махало, което се опитва да спре мига. То виси, някак встрани, от „колелото на живота“ – малък кръг в по-голямата мозайка на битието… И една напомняща стрелка – толкова на пръв поглед ненамясто в композицията.

Показвам още една –

„Композиция“ от 1991 г., ХГ „Д. Добрович“:

В нея също присъстват символно-графични знаци. Фрагментарно решение за основното изображение, решено в землисто-охрената гама, предпочината от автора. Но колко различно, колко хладно е общото послание! Макар спрялото време да говори за замръзнала статичност в първото платно, животът в него тупти – той още съществува в своята капсула – махалото още може да излезе от неравновесното си състояние.

Във втората картина, обаче, сивосинкавият фон създава усещане за замръзналост. И тази замръзналост е рамка; тя е затвор – за онова, което е „вътре“; за нас, които сме „вътре“.

Една различна представа за „Ноктюрно“ създава художникът със следното платно, за което е избрал именно това наименование:

Ноктюрно – худ. Георги Божилов – Слона

Тук само тъмната гама насочва към „Ноктюрно“ – нощ. Липсва романтиката, която подсказват „Ноктюрните“ на Шопен, липвсва спокойствието и тишината, които търсим в тъмата. Нощта на Георги Божилов е различна – тя е бунт, тя е търсене в хаоса от насложени от дните условности; тя е разрушаване на сградата на наложените ценности.  

Също толкова неочаквани са фрагментите, изграждащи композицията и света на „Карнавал“ – тук можем да открием персонажи, които повече свързваме с панаира и цирка, със зоологическата градина и менажерията… Декор от сцена на забравена пиеса – кон със сбруя без ездач, захвърлени маски и някой, изгубил лицето си. Една моментна снимка на общество без ценности.

Карнавал – худ. Георги Божилов – Слона

За да достигнем до трагичния и очакван край на бездуховността – Апокалипсиса.

Верен на натюрела си и избора на цветове и форми, художникът представя Краят – една мозайка от изгубена безформеност, в която доминира риба в небето и силует на човек, уловен от паяжината на умиращи дървета… Някъде високо на хълма, пред него – остатък от сграда в най-простия си и функционален вид – открит навес за подслон. Какво е нужно – за подслон на мислите ни?

Апокалипсис, 1981 – худ. Георги Божилов – Слона, ХГ „Д. Добрович„

И след Апокалипсиса – Икар, стремежът към полет, към висина, към Слънцето – като божество и недостижимост…

Икар, 1978  – худ. Георги  Божилов – Слона

Не, това не е хронологията на художника, а моето решение да предствая с моите думи и неговите багри образа му на творец…

Колко горчива ирония в осакатеното метално тяло на въображението и стремежа към непостигнатото, към забранения плод, към онова, което е „табу“ за обществото, недораслото до визията на гения! Колко хилядолетия вече загива Икар! Колко хилядолетия – полетът му е вечен.

Колко горчива ирония в осакатеното метално тяло на въображението и стремежа към непостигнатото, към забранения плод, към онова, което е „табу“ за обществото, недораслото до визията на гения! Колко хилядолетия вече загива Икар! Колко хилядолетия – полетът му е вечен.

Този полет – прекършеният устрем към свобода, съвършенсво, чистота и простор, е закодиран и в други знакови картини на художника:

И след моя словесен портрет на художника, нека видим един портрет, нарисуван от него на личност, позната на много поколения любители на киното у нас и не само – незабравимата Катя Паскалева, оставила дълбока и трайна следа в творческия и житейски път на художника:

Портрет на Катя Паскалева, худ. Георги Божилов – Слона

Габриела Цанева