МУЗИКАТА НА ЕМОЦИИТЕ – есе-анализ за изложбата на Емилия Юкер

Началото на август. Денят, горещ и светъл, пулсира с отпуснатия ритъм на лятото, с опустелия шум на града.

Относителната прохлада на сградата ляга върху редкия посетител като копринена одежда, която го приласкава и приканва към вътрешността, а бялата чистота на стените и пода прави пространството още по-широко и пусто, очакващо и настойчиво в привидната си празнота.

Залата е точно с този размер, който я прави едновременно просторна и уютна, уединена и площадно-естрадна…

Тук, в зала №3 на Културен институт „Красно село“, между 1 и 14 август, се помещава експозицията от картини на д-р Емилия Юкер, рисувани по музикални произведения на Шуман, Брамс, Шопен, Лист, Менделсон и др. в изпълнение на пианистката Марина Савова…

Изображенията доминират в помещението и изпълват космоса на зрителя…

Заря над Рейн, худ. Емилия Юкер

… като сиянието на заря, или като заревото на гаснещото слънце, или като изблик на мелодията, която чертае цветните си отражения върху вътрешната страна на очите, за да ни покаже едно друго измерение на звуците, багрите и смисъла…

*

Не за първи път представяме съчетаното изкуство на Емилия Юкер и Марина Савова в сп. „Картини с думи и багри“ – сигурна съм, че читателите помнят интригуващата информативно-емоционална статия на Христина Въчева за изявите на художничката в Хамбург /бр. 4/2021/ и вероятно са били впечатлени от поместените снимки на картините, родени от симбиозата на музика и багри, но нищо не може да се сравни с живото присъствие на живописните платна и прякото общуване с тях.

Картините респектират с формата си /100х120 см/ и с обемното присъствие на материала, изграждащ плътта на изображението. И удивяват със съчетанието на уловената мигновена емоция, която ги е породила и овладяната техника на изпълнението – несъмнено резултат на дълги творчески търсения и умение да се положи върху материята онази искра, която поражда образите на въображението, за да се предаде на зрителя.

Бих нарекла тези абстрактни форми „сплеснати скулптури“, но те са и „двуизмерна керамика“, и „замръзнала икебана“ и „уловена музика“. Те са нещо, което излиза извън рамката на представата ни за живопис.

Художничката подробно е описала материалите, които е използвала в своята работа под заглавието на всяка творба: акрилни бои и лакове, маслени бои, разтворители, пълнители, дисперсни пълнители, адхезив декоративен цимент, маркери, мастила, туш, включително хербаризирани растения…

Зрителят потъва във вихрушката от цветове и форми, за да усети именно движението – защото то е движещата сила и същността на всяко изображение – именно движението, родено от мелодията на любими музикални произведения на големите композитори от периода на романтизма…

*

Вернисажът, който се състоя на 1 август, бе замислен и изпълнен като илюстрация на тази симбиоза – един жест към публиката, който е не просто музикален фон за настроение, а илюстрация на начина, по който художникът създава картините.

Фр. Шопен, валс в ре-мажор, оп. 64/1846-47/, худ. Емилия Юкер

Тандемът Емилия Юкер – Марина Савова работи заедно по създаването на тези музикални портрети от 2017, като двете имат вече четири участия в Академия „Алфред Шнитке Интернационал“ в Хамбург, на които демонстрират съзида-телната сила на симбиозата между изкуствата, а картините, родени от този творчески проект са представени на изложби в Хамбург – галерия „Марциарт“, галерия „Лацарос“, в UKE –ART – Epика – Хаус в Епендорф на Университетската медицинска клиника, Ателие ан Хоф в Епендорф и др.

*

В настоящата публикация представяме три картини, вдъхновени от музика на Шопен, две, създадени по музика на Брамс и по една – по произведения на Шуман и Лист.

Онова, което ме накара да подбера точно тези творби са цветовете.

Фр. Шопен, валс в до-минор, оп. 64 /1846-47/, худ. Емилия Юкер

Образът на композитора е разгърнат от яростното червено – прилично на кърваво петно /или на туптящо сърце/ през цъфтящата феерия на охрено-сивото, с вплетени розови мотиви, в които са вкопчени черните пътеки на нишки, които нагъват и нагнетяват пространството, изградено от мелодията, за да стигнат до почти плакатната простота на Nocturne, op. 27, в която доминира езерната чистота на едно мрачно сиво.

Фр. Шопен, валс в ре-мажор оп. 27 /1835/, худ. Емилия Юкер

И в трите платна са търсени ефектите на отражателните материали, мастилата и маркерите, които очертават пътеките, по които мелодията извайва образите във въображението.

*

Великолепен е и триптихът по творби на Лист.

Тук доминират топлите, меки багри на огнено-есенното и маркерните очертания на търсенията на художника – възходите и завоите, които изграждат единното усещане за развитие. В този ансамбъл са използвани и естествени изсушени листа от растения, деликатно вградени в плътта на акрилните и маслени бои и лаковите покрития, пълнителите и декоративния цимент.

Франц Лист, Любовни мечтания в ла бемол-мажор, /1850/, худ. Емилия Юкер

Впечатлява способността на художничката да въплъщава духа на музиката и характера на композитора в цветове и форми, които са едновременно повтарящи се и различни.

Виждаме нежния Шопен и буйния Брамс в огнено червено и в развихрения син поток на турбулентно движещи се нишки

Й. Брамс, валсове 5, от оп. 39 /1865/, худ. Емилия Юкер

Тези изображения – така сходни на пръв поглед и толкова различни в своята същност!

Й. Брамс, Унгарски танц 1 сол минор, /1869/, худ. Емилия Юкер

*

Неповторими като изграждане, картините на Емилия Юкер провокират сетивата на зрителя, тласкат го към едно по-емоционално, но и по-осъзнато възприемане на конкретната реалност, която се оказва пресечна точка не само на изкуството на музиката и живописта.

Тук намираме пресечната точка между композитор, изпълнител и слушател, но и между художника-слушател и изпълнителя-зрител – едно хлъзгаво, хаотично поле, в което живите материали и фиксиращите ги отражения се вплитат, за да изградят форми, мостове и връзки.

Хареса ми тази абстрактна живопис, хареса ми идеята, която я е създала – хареса ми в тишината на светлия ден и простора на изложбената зала.

Харесва ми и в тишината на здрача, в който пиша тази статия, вглеждам се в изображенията на картините и слушам музиката на Лист и Шопен, на Брамс и Шуман, за да стигна до художника, за да стигна до композитора… и до читателя.

Роберт Шуман, оп. 13, /1846-47/, худ. Емилия Юкер

Защото – изкуството гради мостове между хората, които са чувствителни към него и вярвам, че такъв мост вече е изграден между художника и читателя! 

Габриела Цанева, сп. „Картини с думи и багри“, бр. 3/2023