Оскъднни дни

Оскъдни
дни
отмиват умовете ни,
убиват ни…

Убиват ни
главите, закичени
с корони –
увити са главите ни
със плесени,
отнесени
оставаме, спасени
сме!

Оставаме в телата си, оставят ни –
спасени…
Спасени сме… Спестени

са телата ни,
оставят ни –
сами… Върнете ги, телата ни –
пуснете ни!
Пуснете ни…




Оскъдни
дни –
зелени
поляни
и пусти пътеки ни
давят с ухехи за чужди вини…
В пустини
се давим, не ни
е леко да правим в живота си бездни…
Потъваме бавно, бавни
сме вече, вечни
сме вече – не ни трябват дни.




Оскъдни
дни –
в бездни
живеем – ни
белег след нас, ни
спомен от нас, ни
мечти – бедни
сме, обречени,
обесени,
с въже от чужди думи, потресени…
Бесни
сме, бесни –
от чужди безумия сме отнесени…




Оскъдни
дни –
обидни
мълчания, обидни
терзания за завидни
съдби… бедни
сме, бедни –
обезглавени,
безжизнени –
лишени
от бъднини..




И само оскъдни
щрихи върху стари картони
оформят лицата ни
без спомени…




Смълчани
сме, смирени,
занемарени…
Оропаснени
дни
ни
чакат, от безумието на света ни.
Умираме бавно, самооперирани –
безкритични,
безлични
обезличени,
заличени,
сами…




Умора – като сълзи
пълзи
по лицата ни,
бездихание хрупа
храрупата на дробовете ни…

Умората на голямата ваканция ни изяде –
пълзи –
като охлюв върху напечения камък
на опустялата Земя…

Не ни трябва пандемичен мор,
за да сме мъртви –
умряхме преди това,
дори не разбрахме защо…

Целият свят заспа
и засънува
кошмарите си
за края на света…

Unknown's avatar

За Габриела Цанева / Gabriela Zaneva

Габриела Цанева е български поет, писател и издател. Родена в Русе, завършва Математическа гимназия „Баба Тонка“ със специалност "програмиране". Дипломира се като инженер-химик в ХТМУ – София. Защитава дисертация, за което ѝ е присъдена научната степен „доктор" в областта на техническите науки. Работи като журналист във вестниците "Народно земеделско знаме" и "Земеделско знаме" и като гл. специалист по хроматографски анализ. По-късно завършва право и работи като адвокат в Софийската адвокатска колегия до 2019 г. От 2003 година е член на Сдружението на българските писатели. През 2012 г. става редактор във в. "Литературно земеделско знаме". През 2018 г. регистрира издателство gabriell-e-lit и започва да издава "Картини с думи и багри" - списание за литература и визуални изкуства. Библиография: Публикува в списание „Родна реч“, във вестниците „Век 21“, „Демокрация“, „Народно земеделско знаме“, „Земеделско знаме“, „Литературен форум“, "Труд", "Словото днес", "Литературно земеделско знаме", електронните списания "Литернет", "Нова социална поезия", "Нова асоциална поезия", "Хайку свят", "Литературен свят", "Отвъд кориците" и други. Публикувани книги - „Миналото в мен“ (документална повест, 1994, 2010, 2019, 2020) „Догонвам бягащия ден“ (стихосбирка, 1998, 2019) „Треви под снега“ (роман, 2000; 2020) „Реши се и ще си свободен“ (есета и стихове, 2001; 2020) „Заскрежени птици“ (стихосбирка, 2008; 2011) „Шофьори“ (новела, 2008) „Врабче върху антената“ (стихосбирка, 2010, 2025) „Светлата пътека към звездите“ (стихосбирка, 2010) „Искам себе си“ (хайбун, 2011; 2021) „Състояния“ (хайга, 2013; 2020) „Бурята сплита ръце“ (стихосбирка, 2016; 2021) „Високосният ден“ (лирика, 2018; 2020) „Живота в стих събрах“ (сборник, 2019; 2020) „Стъпки по пламъци“ (лирика, хайбуни 2019; 2020) "Толкова е рано" (роман 2020) "Оскъдни дни" (лирика, 2020) "Нощта на щурците" (лирика, хайбуни, хайга 2021), "Кръстопът на сънища" (лирика, хайбуни, хайга, 2022), "Зад гърба" (лирика, хайбуни, хайга 2023, 2024), "Живея със седем котки. Ренсаку 100 хайку" в съавторство с Димитър Анакиев (хайку, хайбун, 2023), "През погледа ми" (литературна критика, коментари, обзори, есета, 2023, 2024), "Луна в огледалото" (лирика, хайбуни, хайга, ренсаку 2025), "Облачна поезия. Ренсаку с Microsorf Copilot" (ренсаку от 100 хайку и танка 2025).
Публикувано в Импресия, Поезия, Хайга с етикети . Постоянна връзка.

Leave a Reply