Бос

на баща ми

Бос.
Суха пръст.
Пепел и пясък.
Отсъствие.
Стъпва бос
по земята –
напукана,
напукани устни,
горчат…

Бос
с изгрева
и тревата,
която
го гали,
с мекота на коса.
Капки роса
се отронват,
мият жаждата,
мият кожата;
пият пиявици
кръв и вода…
Вият комари,
утро е,
хладно е,
лято е –
нощите бягат,
изтървали звездите си –
трохи от камъчета
по тревата,
чисти са,
гладните мравки
ги хапят
безсмислено…

Бос ходи по пясъка…
Пладне е.
Пръст и вода.

Краката му
парят –
твърди ходила,
подути глезени,
високи колена,
охлузени,
прасци като вретена,
бели бедра
се стичат
от крачолите,
бели рамена
носят главата му,
корона
от коса…
Бос ходи по пясъка,
потъва
в посоките,
бос…
без посока е.

Кожата му –
напукана, изпръхнала,
грапава – като гръб на гущер е;
изсъхнала,
кожата на ръцете
и дланите –
жадна е,
за докосване…

Кожата му,
под ризата,
скритата –
бяла е –
като девича гръд,
чиста е,
напращяла
и недокосната.

Косите му
лепнат по челото,
влажно е,
гладко е
още,
капки вода –
пот и роса,
стичат се
по наболата брада,
капят –
попиват някъде,
там –
където свършват
гърдите…

Костите му,
сухожилията,
мускулите –
скърцат –
като зъби,
когато искаш да крещиш,
но мълчиш…
Вените –
усукани пиявици
пият кръв, мият клетките, вият се –
като въжета,
бесят младостта…

Бос –
стъпва в пръстта,
пари му,
тревата, като със сабя
разсича плътта,
жари го,
няма роса,
няма е…
Тя,
без посока е…

Бос –
стъпва по пясъка,
заравя пръсти в земята,
потъва в нея до глезени –
водата е бяла,
разнежена,
вълната го гали,
ближе го –
попива дълбоко в кожата,
облива коленете му,
бялото тяло,
олекнало –
само кожа
над скелета…
Водата го милва,
като момиче е,
обича го,
облича му ризи с дантели,
водата,
като коприна – беси го,
Тя
не е с него.

Бос.
Вечер е.
Стъпва твърдо в пътеката,
твърда е –
камък и пясък, смесени.
Черно е.

Косата му лепне по челото –
още е тъмен перчема,
още е шлем над черепа,
още прилича на гривата,
в която се вкопчвах
някога,
някога –
по кея тичахме,
някога –
върху нея заспивах…

Бос…
Нощ е.
Краката му пускат корени,
пият сок от земята.
Стъпалата му пак са основите,
върху които ще стъпя –
за да догоня вятъра…

Unknown's avatar

За Габриела Цанева / Gabriela Zaneva

Габриела Цанева е български поет, писател и издател. Родена в Русе, завършва Математическа гимназия „Баба Тонка“ със специалност "програмиране". Дипломира се като инженер-химик в ХТМУ – София. Защитава дисертация, за което ѝ е присъдена научната степен „доктор" в областта на техническите науки. Работи като журналист във вестниците "Народно земеделско знаме" и "Земеделско знаме" и като гл. специалист по хроматографски анализ. По-късно завършва право и работи като адвокат в Софийската адвокатска колегия до 2019 г. От 2003 година е член на Сдружението на българските писатели. През 2012 г. става редактор във в. "Литературно земеделско знаме". През 2018 г. регистрира издателство gabriell-e-lit и започва да издава "Картини с думи и багри" - списание за литература и визуални изкуства. Библиография: Публикува в списание „Родна реч“, във вестниците „Век 21“, „Демокрация“, „Народно земеделско знаме“, „Земеделско знаме“, „Литературен форум“, "Труд", "Словото днес", "Литературно земеделско знаме", електронните списания "Литернет", "Нова социална поезия", "Нова асоциална поезия", "Хайку свят", "Литературен свят", "Отвъд кориците" и други. Публикувани книги - „Миналото в мен“ (документална повест, 1994, 2010, 2019, 2020) „Догонвам бягащия ден“ (стихосбирка, 1998, 2019) „Треви под снега“ (роман, 2000; 2020) „Реши се и ще си свободен“ (есета и стихове, 2001; 2020) „Заскрежени птици“ (стихосбирка, 2008; 2011) „Шофьори“ (новела, 2008) „Врабче върху антената“ (стихосбирка, 2010, 2025) „Светлата пътека към звездите“ (стихосбирка, 2010) „Искам себе си“ (хайбун, 2011; 2021) „Състояния“ (хайга, 2013; 2020) „Бурята сплита ръце“ (стихосбирка, 2016; 2021) „Високосният ден“ (лирика, 2018; 2020) „Живота в стих събрах“ (сборник, 2019; 2020) „Стъпки по пламъци“ (лирика, хайбуни 2019; 2020) "Толкова е рано" (роман 2020) "Оскъдни дни" (лирика, 2020) "Нощта на щурците" (лирика, хайбуни, хайга 2021), "Кръстопът на сънища" (лирика, хайбуни, хайга, 2022), "Зад гърба" (лирика, хайбуни, хайга 2023, 2024), "Живея със седем котки. Ренсаку 100 хайку" в съавторство с Димитър Анакиев (хайку, хайбун, 2023), "През погледа ми" (литературна критика, коментари, обзори, есета, 2023, 2024), "Луна в огледалото" (лирика, хайбуни, хайга, ренсаку 2025), "Облачна поезия. Ренсаку с Microsorf Copilot" (ренсаку от 100 хайку и танка 2025).
Публикувано в Поезия с етикети . Постоянна връзка.

Вашият коментар