Галерия „Любен Гайдаров“ – Перник подготви и представя между 11 март и 11 април 2025 г. юбилейна ретроспективна изложба на Михаил Деянов по повод 90 години от рождението на художника.

В редакцията получихме чрез Първолета Маджарска 75 фотографии на Андон Тацев с картините от експозицията, както и кратък текст, представящ автора:

Михаил Деянов е роден  на 16 февруари 1935 година в с. Райлово, Пернишко.

Първоначално работи  в рудник „Ал. Малинов“, после в рудник „Република“.

През 1959 г. става сценичен работник в Двореца на културата в Перник, след това в бюро „Естрада“ и МК „Ленин“. Приет е за член на СБХ през 1973 г., но участва в общи изложби още от 1960 г.: в София, Габрово, Благоевград, както и във всички окръжни изложби на групата на художниците в Перник. Носител на орден „Кирил и Методий“ II степен.

Негови творби са притежание на НХГ, СГХГ, държавни и общински галерии в страната: Велико Търново, Кюстендил, Добрич, Перник, галерии в Полша, както и в частни сбирки.

*

Зад тази скромна биография се крие деликатно, изящно творчество, което можем да докоснем чрез майсторските фотографии на неговите картини.

Първото, което прави впечатление, е техният общ колорит – землистоземен, с немного различни нюанси, той ни води към корените на живота, към корените на твореца и неговия приказен свят, взел своето вдъхновение от магичното и фолклора, но и от делничното, онова, което често пренебрегваме като тема за изкуство, защото ни се струва твърде маловажно:

Изпъстрени с багрите на природата, намерили своята форма в пейзажа и ритуала на мирния труд, те ни връщат към едно забравено време, или към идиличното настроение на спомена, стремежа, мечтата – по нещо, изгубено завинаги.

Приятно впечатляват и флоралните мотиви – дървета, цветя, треви, житни култури, слънчогледи, вплетени меко в извивките на хълмове, следващи ритъма на човешките дейности…

Тук се променя и нюанса, и общото настроение на творбите – зелено-сините тонове започват да надделяват над червено-кафявите, но общото усещане за свързаност със земята остава…

Без съмнение, поантизмът е един от характерните белези в творчеството на Михаил Деянов, видно от изложените платна. Но неговата експресия като творец не се изчерпва с фрагментарността на това течение в импресионизма.

Много топлина и цялостност можем да видим в пейзажите му, както и в натюрмортите и декоративните фрагменти.

Макар да остава верен на основната тематика в творчеството си, той я представя с различни изразни средства, което е видно, напр. от следващите две платна:

До голяма степен те си приличат – като тематика и като обща постройка, но всъщност, виждаме един различен творчески подход.

Във втората картина се усеща геометричната обвързаност между пирамидалните хълмове на заден план и геометризацията в короните на дърветата и човешките фигури на среден план, включително цилиндричното решение при подреждането на селскостопанската продукция на преден план.

Един лабиринт, в който авторът ни приканва да го последваме.

*

Вероятно, за всяка ретроспективна изложба е характерно разнообразието.

Виждаме го и тук. Разнообразие в изразните средства, разнообразие в обектите на изобразяване, както и в развитието на вътрешното естетическо чувство на автора.

Без съмнение, различна естетика.

Но палитрата остава непроменена в същността си.

Абстрактните форми следват своя ритъм, като запазват основната композиция на пейзажа, както и основната тема на художника – връзката, взаимодействието, преливането на човека и природата. Търсенето и представянето на онази спойка, която ги прави неделими. Това именно виждаме в горните две картини.

*

Друг щрих към портрета на художника представят следващите три платна.

Абстрактното в тях е изведено в друго ниво. Тук можем да говорим за мозаечно или касетъчно пространство. В него са затворени образи и идеи. В него е заключен зовът за разчупване и простор.

Много различни като тема и обект на изобразяване, тези картини правят мост между пейзажа и натюрморта, като запазват естетиката на твореца. Можем да ги наречем „Човекът и градът“ – с цялата гама на зависимости, обвързаности и влияния.

За да заявим: Нещо дълбокоболезнено има в тези затворени пространства. В нашето циви-лизовано затворено пространство. Извън декоративно-примитивистичното, те говорят за духовна недостатъчност, за нужда от разбиване на стереотипа и свобода.

*

Може би тази свобода е потърсена и намерена в другата техника, близка на твореца – акварелът и сухия пастел, които дават онази ефирност на изображението, която липсва на акрилните и маслените платна.

Тук виждаме онази ефирност на обема, която ни позволява да усетим трептенето на въздуха в горещото пладне – огледалото на маранята прави пейзажа подвижен, почти като приказен сън – той само загатва формите, без да дава перспектива и плътност.

Тази лекота на художествения изказ можем да намерим и в други рисунки на автора. Във всички тях доминира меката палитра и онова мечтание на поета, което остава отвъд образа, отвъд разказа – достъпно само за въображението.

Абстрактната форма, различният ракурс – провокират нагласата на зрителя и я запращат към незримото.

В този акварел, както и в някои от платната на художника можем да видим влиянието на кубизма при разлагането на формата и бягство от предметността.

В заключение – пред нас се представя един оригинален творец, който с различни изразни средства успява да стигне до възприемащия и да му отвори своя приказен свят, в който човекът, неговия труд и взаимодействие с природата се вплитат в природните стихии и онова, за да се разпаднат на съставните си елементи, от които художникът пресътворява света със свой собствен визуален език.

Габриела Цанева

снимки на картините Андон Тацев

информация за изложбата и автора Първолета Маджарска

сп. „Картини с думи и багри“, бр. 1/2025