Въведение

Изложбата на Богдан Богдев и Венелина Петкова за първи път е представена през август т.г. в Арт салон на радио Варна, във Варна, а на 17 декември се състоя вернисажът в столичната галерия „Сердика“. Анонсирахме събитието в онлайн изданията на бр. 3/2024 и бр. 4/2024, но тази сплав от различни в своите корени и изразни средства изкуства, които имат сходен резултат, една конвергенция на изкуството, заслужава да бъде разгледана внимателно и коментирана отделно.

В „Състояния“ по фин и необичаен начин присъства и предметност, но в основите си има изключително абстрактна същност. Домакините обявяват, че в експозицията „няма политика, екология и социален привкус“, а „всичко, което виждате или не виждате, се е случило дълбоко в интимния свят на съответния му автор, свят отвъд основните определителни маркери на съвременното „социално живо-тно“. И добавят, че тук не можем да търсим „красиви пейзажи или букети цветя“, но това не означава, че е лишена от известна сантименталност.

В съвременната японска калиграфия Шодо всеки знак е и символ, който може да се разчлени на смислови части, излъчващи голяма доза поетичност.

Монохромният абстрактен експресионизъм, възникнал в САЩ след Втората световна война, засяга разпознаваемата предметност, но и трансцедентната същност на символа, като може да навлезе в „без-образността“ – там, където съзнанието се опитва да остане голо или да се разсъблече до себепознание.

Авторите не търсят невъзможна уникалност, тяхното въздействие е ефимерно (В. Петкова) или неопределено (Б .Богдев), и отново – плод на търсене на автора из собствените му интимни кътчета на съзнанието.

Една изложба със силно изразен философски момент, който витае някъде отвъд, отгоре, отдолу, иззад самите творби. И в същото време – фриволна.

В настоящата статия ще ви представим творческите биографии на художниците, защото това, което сме днес, е функция на пътя, който сме изминали.

За художниците

Венелина Петкова е родена във Варна. От 1998 г. живее в София, където следва Връзки с обществеността и магистратура „Изкуства и съвременност“ в СУ „Св. Климент Охридски“. Записва и квалификационен курс „Арт-терапия“ към НБУ.

Културата на Далечния Изток я привлича от малка, отначало наравно със света на западното изкуство, а в зрялата й възраст надделява.

Това привличане определя страстта й към суми-е източната рисунка с туш и Шодо – японска калиграфия или още Пътят на четката. Практикува повече от 5 години – първо със сенсей Мичико Имаи (Япония), а от две години със сенсей Хекиун Ода, японски майстор на четката от най-висок ранг. В момента В. Петкова притежава степен Специално кю по Шодо от японската школа ШоДжинКай.

През 2021 г. излиза от печат дебютната й книга с хайку поезия, кратка проза и 50 авторски суми-е и шодо илюстрации „Бели петна“, а през 2023 втората й „Книга против мигрена – къси разкази“, изд. Ерго. Илюстратор е на два броя на сп. „Кула, Казанлък“. В момента подготвя третата си книга авторски текстове, суми-е илюстрации и калиграфия.

*

Богдан Богдев е роден в Балчик, израства и учи в Добрич. След година следване в УНСС, София, през 1998 продължих образованието си в Ню Йорк, където завърших бизнес администрация в Барук Колидж. Работи три години на Уол Стрийт, но без особен успех. Успешна, обаче, се оказва срещата му със световното модерно изкуство. Често посещава – МоМА, Метрополитън, Гугенхайм, Уитни, като не и малките алтернативни места в Трайбека и Бруклин. От години харесва графиката, калиграфията и джаза, но когато вижда творбите на Франц Клайн, Мадъруел и Сай Туомбли тези стилове се сливат и разбира как иска да се изразява.

„Импулсът беше внезапен и категоричен. За няколко месеца натрупах стотици рисунки и скици с акрил, туш, мастило и пастел в най-различни формати. В първата си изложба „Азбука на жеста“, показах малка част от тях (6-26 юли, Клуб на архитекта, гр. Варна, 2022 г.). Втората ми изложба е съвместна с Венелина Петкова – „Състояния“ (Арт салон на радио Варна, 22 август-5 септември, 2024 г.). В нея по примера на арт движенията Бокуджинкай (човек на туша, Япония) и монохромния абстрактен експресионизъм след Втората световна война (САЩ), абстракция, далекоизточна калиграфия, предметност и философски поглед общуват помежду си.“ – споделя младият творец при представянето на изложбата.

За изложбата

В светлото пространство на галерия „Сердика“ в първия миг зрителят е стъписан – всички картини на пръв поглед изглеждат като рисувани от една ръка – почти напълно монохромни, черните линии и петна върху платната и хартията контрастират с бялото в залата.

худ. Богдан Богдев

Хаос от форми и линии, от фигури, които крият в себе си смисъл… или пък не? Може би зрителят трябва да ги изпълни със своя собствена мисъл… Не, тези линии не са образ на думи, не носят друго, освен освободения дух на художника.

И, макар да познавам творчеството на Венелина Петкова – почерк, който трудно може да сбърка, объркана съм… Почти тревожно търся нейните платна, нейните рисунки.

После виждам червения й печат, там долу, в левия ъгъл… И усещам в нагърчения релеф на хартията викът на емоцията, изсушила черната следа на туша, попила петната на срещата му с бялото на целулозата, потръпнала от досега с хаоса на изпръсканите капки.

худ. Венелина Петкова

Вече не може да се сгреши усещането за изкуство на двамата – толкова еднакво на повърхността си и толкова различно в дълбочина.

худ. Богдан Богдев

Дали защото и двамата са родени край морето, или защото морето е мерилото ни за дълбина, но то присъства осезаемо в тази експозиция – делнично-предметно, при Венелина Петкова, по-неуловимо при Богдан Богдев.

худ. Богдан Богдев

Изящната техника на източния туш прави нейните картини над-временно-мистични, но и съвсем осезателно-близки…

худ. Венелина Петкова

Боси стъпки преминават по мократа повърхност на листа, за да оставят следата на своето търсене, затворени в кръга Аз-а.

Тръстиков шум
под кръглата Луна –
навън е бяло, колко бяло!

худ. Венелина Петкова

Тялото на йероглифа преминава през пейзажа – като танцуващ вихър, като крило на птица… Което ни води към абстрак-цията на Богдан Богдев – скрита същност, или дом за духа? Така крехка, изгубила равновесието си е неговата структура – небрежно нахвърляна, уморена…

худ. Богдан Богдев

Някъде едва загатнато, другаде крещящо ярко е влиянието на Франц Клайн върху графиките на Богдан Богдев, но все едно как – неговата естетика е приета и осмислена от младия художник, за да създаде собствения му свят, който органично се вплита в света на Венелина Петкова.

Гневните плътни линии на абстрактния експресионизъм Богдан Богдев се впиват и вплитат в сенките и липсващите обеми на Венелина Петкова…

Странно съчетание, в което линиите едновременно задраскват гневно съществуващото и създават нови, почти безплътни форми от нашите липси.

Рядко може да се наблюдава толкова хармонично съществуваща симбиоза между двама творци.

худ. Венелина Петкова

худ. Богдан Богдев

Нека пожелаем успех на творческия тандем и вдъхновение в индивидуалния път на артистите към съвършеното изразяване и общуване със зрителя!

Габриела Цанева, редакционна статия, сп. „Картини с думи и багри“, бр. 4/2024