Пълзи опустошението –
отхапва късчета
от скъсаната
плът на личности,
съдби, идеологии.
Дори не ги поглъща –
изплюва ги
ненужни –
като листата на октомври,
захвърлени
между бордюра
и асфалта.
И залезът пълзи към Витоша,
по-бързо иска да потъне
зад синкавата й гърбица,
по-бързо – да погълне
остатъка от трескава
изнервеност –
последната преграда
на изнурената тълпа
пред рухването
в немощта
на предтелевизорната
нищета…
Хипнотизирани,
дрогирани,
зазидани в килиите
на домовете
си оставаме.
Оставяме
забравени идилии
встрани,
отровени
отваряме глави
за всички мрачни тролове,
пълзящи в мрежата
през долове
и висини,
вонящи
и копнеещи
внимание,
влияние
и
бълващи
страдание…
Зазидани в килиите
на домовете
си стоим.
Очите си убиваме,
не спим
и врастваме,
все
по-дълбоко срастваме
с плътта на милионното чудовище,
разстлало гниещо туловище
по сгради,
улици,
площади,
под безистени
подлези,
тунели,
под стрехи,
страхове
и безпределие…
Изтощени,
вгорчени,
вманиачени,
вкаменени,
смазани
от виртуални схеми,
опорки и лъжи,
от мними мнения
влияния
презрения…
Мълча и спирам,
стискам устни и очи –
да не гледам звездите
и светлините,
трептящи,
струящи,
искрящи –
търкулнати трохи надежда,
чертаещи пътека
някаква, далека.
Навеждам
шия
и свивам вежди…
Да не говоря –
изхабена от спорове
изхвърлям духа си,
превръщам се в спора –
загръщам зрънце
същност зад дебели стени.
От потенциалната яма на автохипнозата
отскачам с невероятна вероятност
в посока, която не зная
/защото никой не знае
и скоростта ми коя е/
и скачам…
С тунелен преход
прескачам в автохибернация –
като бактерия от мезозоя
ще чакам –
благоприятните условия на средата
да ме събудят.
Уморих се да будя.
Уморих се – да се чудя
защо никой
не гледа звездите
и светлините,
избликнали
от прозорци
и улични лампи,
пълзящи нагоре, нагоре –
лъчисти
и чисти.
Затварям устни.
Стискам очи.
Потъвам в мрака си
и в тишината си.
И заемам
по-дълбоко,
все по-дълбоко,
по-компресирано,
комплексирано
еднакво
размазано
състояние
на Бозе-айнщайнов кондензат.
Стигаме абсолютната нула.
Пълната подреденост.
Пълната определеност.
Related
За Габриела Цанева / Gabriela Zaneva
Габриела Цанева е български поет, писател и издател. Родена в Русе, завършва Математическа гимназия „Баба Тонка“ със специалност "програмиране". Дипломира се като инженер-химик в ХТМУ – София. Защитава дисертация, за което ѝ е присъдена научната степен „доктор" в областта на техническите науки. Работи като журналист във вестниците "Народно земеделско знаме" и "Земеделско знаме" и като гл. специалист по хроматографски анализ. По-късно завършва право и работи като адвокат в Софийската адвокатска колегия до 2019 г. От 2003 година е член на Сдружението на българските писатели. През 2012 г. става редактор във в. "Литературно земеделско знаме". През 2018 г. регистрира издателство gabriell-e-lit и започва да издава "Картини с думи и багри" - списание за литература и визуални изкуства.
Библиография: Публикува в списание „Родна реч“, във вестниците „Век 21“, „Демокрация“, „Народно земеделско знаме“, „Земеделско знаме“, „Литературен форум“, "Труд", "Словото днес", "Литературно земеделско знаме", електронните списания "Литернет", "Нова социална поезия", "Нова асоциална поезия", "Хайку свят", "Литературен свят", "Отвъд кориците" и други.
Публикувани книги - „Миналото в мен“ (документална повест, 1994, 2010, 2019, 2020) „Догонвам бягащия ден“ (стихосбирка, 1998, 2019) „Треви под снега“ (роман, 2000; 2020) „Реши се и ще си свободен“ (есета и стихове, 2001; 2020) „Заскрежени птици“ (стихосбирка, 2008; 2011) „Шофьори“ (новела, 2008) „Врабче върху антената“ (стихосбирка, 2010, 2025) „Светлата пътека към звездите“ (стихосбирка, 2010) „Искам себе си“ (хайбун, 2011; 2021) „Състояния“ (хайга, 2013; 2020) „Бурята сплита ръце“ (стихосбирка, 2016; 2021) „Високосният ден“ (лирика, 2018; 2020) „Живота в стих събрах“ (сборник, 2019; 2020) „Стъпки по пламъци“ (лирика, хайбуни 2019; 2020) "Толкова е рано" (роман 2020) "Оскъдни дни" (лирика, 2020) "Нощта на щурците" (лирика, хайбуни, хайга 2021), "Кръстопът на сънища" (лирика, хайбуни, хайга, 2022), "Зад гърба" (лирика, хайбуни, хайга 2023, 2024), "Живея със седем котки. Ренсаку 100 хайку" в съавторство с Димитър Анакиев (хайку, хайбун, 2023), "През погледа ми" (литературна критика, коментари, обзори, есета, 2023, 2024), "Луна в огледалото" (лирика, хайбуни, хайга, ренсаку 2025), "Облачна поезия. Ренсаку с Microsorf Copilot" (ренсаку от 100 хайку и танка 2025).
