Агонията на нощта –
светлините се разливат по асфалта,
оранжевоискрящи,
уморени пламъци
попиват в мрака
и тежки облаци от черни сажди
изяждат
дъха на живите заклещени тела.
Пътят назад е променливотруден,
криволичещозаблудени,
уморени,
забуленооблачни,
променени…
Пътеките се разпадат
под нас,
разплитат,
разпридат
всеки
знак –
съпричастност,
съвършена
разграбеност,
зейнала
паст…
Тихо пада снегът,
закичва с венци
главите на храстите,
буковете се оглеждат
в огледалото на мъглата,
боровете вдигат мигли нагоре
и плачат,
стволовете им се изплезват като езици,
замръзват
и звънят
замръзнали камбани
бият,
урагани
вият –
снежинката
се превръша в лавина…
Тук съм,
под купчините мокър сняг.
Вървя назад,
назад,
назад…
Стяг след стяг –
задъхана умора
спира
ритъма на сърцето ми,
замира
кръвта ми,
бавно попивам студа…
Бавно умирам
и някъде там,
където битието
пробива тъкънта
на съзнанието ми виждам
дъблокото око на вселената,
която тръгва обратно…
Знам, невъзможно е да се случи Днес.
Знам, днес науката сочи,
че е невъзможно да се случи,
защото Тя се разбягва все по-бързо,
защото енергията на вакуума е по-голяма от плътността й…
Но в оня миг, когато срещнах ръба на битието видях
завръщането на Вселената…
Една дълбока въздишка
един последен акорд
изсвистя от тромпетовидното й тяло…
И започна Сривът.
Тромпетът се превърна в ръкав,
а после във сфера…
И времето хукна назад…
Започна да става
топло,
и светло
и хубаво…
И Сътворението – все по-близко,
И Апокалипсиса – все по-сигурен…
Like this:
Like Loading...
Related
За Габриела Цанева / Gabriela Zaneva
Габриела Цанева е български поет, писател и издател. Родена в Русе, завършва Математическа гимназия „Баба Тонка“ със специалност "програмиране". Дипломира се като инженер-химик в ХТМУ – София. Защитава дисертация, за което ѝ е присъдена научната степен „доктор" в областта на техническите науки. Работи като журналист във вестниците "Народно земеделско знаме" и "Земеделско знаме" и като гл. специалист по хроматографски анализ. По-късно завършва право и работи като адвокат в Софийската адвокатска колегия до 2019 г. От 2003 година е член на Сдружението на българските писатели. През 2012 г. става редактор във в. "Литературно земеделско знаме". През 2018 г. регистрира издателство gabriell-e-lit и започва да издава "Картини с думи и багри" - списание за литература и визуални изкуства.
Библиография: Публикува в списание „Родна реч“, във вестниците „Век 21“, „Демокрация“, „Народно земеделско знаме“, „Земеделско знаме“, „Литературен форум“, "Труд", "Словото днес", "Литературно земеделско знаме", електронните списания "Литернет", "Нова социална поезия", "Нова асоциална поезия", "Хайку свят", "Литературен свят", "Отвъд кориците" и други.
Публикувани книги - „Миналото в мен“ (документална повест, 1994, 2010, 2019, 2020) „Догонвам бягащия ден“ (стихосбирка, 1998, 2019) „Треви под снега“ (роман, 2000; 2020) „Реши се и ще си свободен“ (есета и стихове, 2001; 2020) „Заскрежени птици“ (стихосбирка, 2008; 2011) „Шофьори“ (новела, 2008) „Врабче върху антената“ (стихосбирка, 2010, 2025) „Светлата пътека към звездите“ (стихосбирка, 2010) „Искам себе си“ (хайбун, 2011; 2021) „Състояния“ (хайга, 2013; 2020) „Бурята сплита ръце“ (стихосбирка, 2016; 2021) „Високосният ден“ (лирика, 2018; 2020) „Живота в стих събрах“ (сборник, 2019; 2020) „Стъпки по пламъци“ (лирика, хайбуни 2019; 2020) "Толкова е рано" (роман 2020) "Оскъдни дни" (лирика, 2020) "Нощта на щурците" (лирика, хайбуни, хайга 2021), "Кръстопът на сънища" (лирика, хайбуни, хайга, 2022), "Зад гърба" (лирика, хайбуни, хайга 2023, 2024), "Живея със седем котки. Ренсаку 100 хайку" в съавторство с Димитър Анакиев (хайку, хайбун, 2023), "През погледа ми" (литературна критика, коментари, обзори, есета, 2023, 2024), "Луна в огледалото" (лирика, хайбуни, хайга, ренсаку 2025), "Облачна поезия. Ренсаку с Microsorf Copilot" (ренсаку от 100 хайку и танка 2025).
