Нощта е пълна с кадифе –
кадифе от мрак,
от тиха болка,
която се просмуква надълбоко,
бълбука някъде
в гъргорещото гърло,
а после става тихо,
тихо
и само
ехото
от липсващите удари
на кръвта в китката ти
ме удря
като плесница.
Да можех да сложа
плащеницата
на покаянието,
на страданието,
та угризението…
Да можех да пусна
плъховете на скръбта
да изгризат онова,
което остана
и не остана
н кухата
гръд…
Там само гръдната ми кост
стърчи като копие,
на което
искам да увисна –
разкъсано знаме
от последната битка.
Тя винаги е изгубена.
Кадифе от мъртви победи,
меко, като разложена плът.
Кадифе – като изгубена ласка.
Не можеш да останеш при мен,
знам,
времето ни изтече.
Изгубих ритъма на дъха ти,
потта потече
като сълза…
Не можеш да останеш с мен –
не го искам.
Остани в мен –
влез в бойното поле на гърдите ми,
притаи се зад хълма на някоя кост,
завий се с бялата пяна на дроба ми…
Опитай се да заспиш,
да се стоплиш със сънищата ми за теб
и за мен,
онези,
от времето,
когато скитахме боси
по парещото поле на поезията,
от времето,
когато с трясък отвори в краката ми
бездната на света
и ме блъсна в нея.
Имах само спасителното въже
на твоята вяра в мен.
Не паднах.
Още летя –
някъде между измеренията;
още чакам сблъсъка
с реалността на битието.
Държиш ме –
с паяжинната нишка,
която изплете за мен –
онази, която ме държи за звездите.
Остани в мен.
Реалността не ни е нужна.
Всичко е в нас,
вътре в нас.
Отдавна сме чужди
на тази Вселена.
Чувам ехото на пулса ти,
бълбука като извор
и капе по напуканите ми устни.
Колко суха е пустинята в мен –
кадифе.
Related
За Габриела Цанева / Gabriela Zaneva
Габриела Цанева е български поет, писател и издател. Родена в Русе, завършва Математическа гимназия „Баба Тонка“ със специалност "програмиране". Дипломира се като инженер-химик в ХТМУ – София. Защитава дисертация, за което ѝ е присъдена научната степен „доктор" в областта на техническите науки. Работи като журналист във вестниците "Народно земеделско знаме" и "Земеделско знаме" и като гл. специалист по хроматографски анализ. По-късно завършва право и работи като адвокат в Софийската адвокатска колегия до 2019 г. От 2003 година е член на Сдружението на българските писатели. През 2012 г. става редактор във в. "Литературно земеделско знаме". През 2018 г. регистрира издателство gabriell-e-lit и започва да издава "Картини с думи и багри" - списание за литература и визуални изкуства.
Библиография: Публикува в списание „Родна реч“, във вестниците „Век 21“, „Демокрация“, „Народно земеделско знаме“, „Земеделско знаме“, „Литературен форум“, "Труд", "Словото днес", "Литературно земеделско знаме", електронните списания "Литернет", "Нова социална поезия", "Нова асоциална поезия", "Хайку свят", "Литературен свят", "Отвъд кориците" и други.
Публикувани книги - „Миналото в мен“ (документална повест, 1994, 2010, 2019, 2020) „Догонвам бягащия ден“ (стихосбирка, 1998, 2019) „Треви под снега“ (роман, 2000; 2020) „Реши се и ще си свободен“ (есета и стихове, 2001; 2020) „Заскрежени птици“ (стихосбирка, 2008; 2011) „Шофьори“ (новела, 2008) „Врабче върху антената“ (стихосбирка, 2010, 2025) „Светлата пътека към звездите“ (стихосбирка, 2010) „Искам себе си“ (хайбун, 2011; 2021) „Състояния“ (хайга, 2013; 2020) „Бурята сплита ръце“ (стихосбирка, 2016; 2021) „Високосният ден“ (лирика, 2018; 2020) „Живота в стих събрах“ (сборник, 2019; 2020) „Стъпки по пламъци“ (лирика, хайбуни 2019; 2020) "Толкова е рано" (роман 2020) "Оскъдни дни" (лирика, 2020) "Нощта на щурците" (лирика, хайбуни, хайга 2021), "Кръстопът на сънища" (лирика, хайбуни, хайга, 2022), "Зад гърба" (лирика, хайбуни, хайга 2023, 2024), "Живея със седем котки. Ренсаку 100 хайку" в съавторство с Димитър Анакиев (хайку, хайбун, 2023), "През погледа ми" (литературна критика, коментари, обзори, есета, 2023, 2024), "Луна в огледалото" (лирика, хайбуни, хайга, ренсаку 2025), "Облачна поезия. Ренсаку с Microsorf Copilot" (ренсаку от 100 хайку и танка 2025).
Публикувано в Без категория.
Постоянна връзка.
