Бетонните клетки
на дните тежат
и душат.
Циментови статуи
в дните пълзят.
Циментови статуи –
в бетонните клетки
на дните
все пак оживяваме…
Тела без души
в сивите клетки
пируваме
с оглозгани
сиви съдби…
И мечтаем… за:
Ледови нощи.
Мониторите жужат,
хипнотизират,
убиват…
Циментови статуи –
зомбирани спят,
не умират,
не спират
да смилат
духовен боклук,
не спират
да искат –
да са доволни,
напук:
на беззаконното битие,
на битите с юмрук,
на безбъдното утре,
на беззъбите медии
без право на мнение,
на премазания поминък,
на невъзможността
да поминуват,
ако не са на колене…
Колене ли?
Отдавна са станали
ходила…
Циментови статуи –
лежим на боклука…
Животът,
горчив и оскъден
премина –
през еуфории
и луди надежди за друго,
през отминали пориви
и озъбени зими,
през разрушение,
нови копнения
и онова „остави ме…
…вече не ми пука“!
През сито премина животът
и в ситото
не остави следи…
… само бетонните клетки
на дните,
само нощите,
покриващи с ледови блянове
болните мозъци –
сиви,
без мисли,
пълни само
с клишета,
бълвани
от всички кюшета –
през телевизори,
от всички ефири;
през монитори –
на компютри
и умни телефони,
от профили
и в анфас –
на приятели,
оплетени в социални мрежи,
отвсякъде –
през очи и уши…
В бетонните клетки
на дните,
в безлунните ледови нощи
отникъде
не можеш
да се спасиш
от онова,
което не искаш
да посадиш
в ума си…
Сивите клетки
още не спят –
сивите клетки,
циментови…
Ледови нощи…
Мониторите
тихо жужат –
приспиващи,
хипнотизиращи,
убиващи…
Циментови статуи
в бетонните клетки
на дните –
на пепел ли станахме?
Като пепел ли
се утаихме…
Ледови нощи –
щурци
пищят.
Like this:
Like Loading...
Related
За Габриела Цанева / Gabriela Zaneva
Габриела Цанева е български поет, писател и издател. Родена в Русе, завършва Математическа гимназия „Баба Тонка“ със специалност "програмиране". Дипломира се като инженер-химик в ХТМУ – София. Защитава дисертация, за което ѝ е присъдена научната степен „доктор" в областта на техническите науки. Работи като журналист във вестниците "Народно земеделско знаме" и "Земеделско знаме" и като гл. специалист по хроматографски анализ. По-късно завършва право и работи като адвокат в Софийската адвокатска колегия до 2019 г. От 2003 година е член на Сдружението на българските писатели. През 2012 г. става редактор във в. "Литературно земеделско знаме". През 2018 г. регистрира издателство gabriell-e-lit и започва да издава "Картини с думи и багри" - списание за литература и визуални изкуства.
Библиография: Публикува в списание „Родна реч“, във вестниците „Век 21“, „Демокрация“, „Народно земеделско знаме“, „Земеделско знаме“, „Литературен форум“, "Труд", "Словото днес", "Литературно земеделско знаме", електронните списания "Литернет", "Нова социална поезия", "Нова асоциална поезия", "Хайку свят", "Литературен свят", "Отвъд кориците" и други.
Публикувани книги - „Миналото в мен“ (документална повест, 1994, 2010, 2019, 2020) „Догонвам бягащия ден“ (стихосбирка, 1998, 2019) „Треви под снега“ (роман, 2000; 2020) „Реши се и ще си свободен“ (есета и стихове, 2001; 2020) „Заскрежени птици“ (стихосбирка, 2008; 2011) „Шофьори“ (новела, 2008) „Врабче върху антената“ (стихосбирка, 2010, 2025) „Светлата пътека към звездите“ (стихосбирка, 2010) „Искам себе си“ (хайбун, 2011; 2021) „Състояния“ (хайга, 2013; 2020) „Бурята сплита ръце“ (стихосбирка, 2016; 2021) „Високосният ден“ (лирика, 2018; 2020) „Живота в стих събрах“ (сборник, 2019; 2020) „Стъпки по пламъци“ (лирика, хайбуни 2019; 2020) "Толкова е рано" (роман 2020) "Оскъдни дни" (лирика, 2020) "Нощта на щурците" (лирика, хайбуни, хайга 2021), "Кръстопът на сънища" (лирика, хайбуни, хайга, 2022), "Зад гърба" (лирика, хайбуни, хайга 2023, 2024), "Живея със седем котки. Ренсаку 100 хайку" в съавторство с Димитър Анакиев (хайку, хайбун, 2023), "През погледа ми" (литературна критика, коментари, обзори, есета, 2023, 2024), "Луна в огледалото" (лирика, хайбуни, хайга, ренсаку 2025), "Облачна поезия. Ренсаку с Microsorf Copilot" (ренсаку от 100 хайку и танка 2025).
