Дневен архив: 17.05.2018

Глътките на времето

Бавно пия глътките на времето, кашлям и се давя в спомени и забравям настоящето, тихо гаснещо в душата ми… Бавно мия стъпките от пътя си, и събирам камъчета в шепи – всяко е едно завръщане към несбъднатото бъдеще.

Публикувано в Поезия | Етикети: | Вашият коментар