***
плувам в океан
от хипертрофирали
емоции – срам:
от лумналото
ми желание и блян
за полет без крила
***
нова страница
в живота – всеки ден ме
мами със поезия;
нови думи без
посока: бедност, социум,
мизерия
***
посипаха се
трохите на бедността:
дом без врата – човечност;
извръщам врата
си – барикадирам се
с безчувственост… за вечност
***
атрофията на душата ми
затръшна вратата на любовта
не остана въздух в дробовете ми,
не мога да си проветря кръвта.
бъдещето вие в лицето ми –
раздрана кожа, изплезен език,
празна е рулетката на живота ми –
аномалия съм… среднощен вик.
***
Искам да съм върколакът
от твоите сънища –
див и свободен,
скитник по кръстопътища,
хапещ луната,
рушащ тишината…
впивам пръсти в козината ти.
Искаш да си върколакът
от моите сънища?
Онзи, който краде
боровите иглички и
ги вприда в звездите,
а дъхът му се носи
над висините?
***
Събирам драконови нокти
от поляната на спомените ти,
обирам прашеца от пеперудени
крила, полепнал по челото ти,
бърша го с устни и пия живота ни.
***
Часовете тежат като камъни,
вързани за хвърчило –
как да полетя с този товар
от време? Унило
влача крака
в праха
и чакам
краха
на
живота.
Часовете капят като кръвта,
която се влива в ръката на болен…
***
искам да съм дърво
и птици да пеят в клоните ми;
искам да съм дърво
и да бъда сянка в пустинята ти;
искам да съм дърво
и да те галя с листата си,
но ти си дърводелецът,
който ще ме направи на мебели…