Месечен архив: март 2017

Още за… миналото в мен

21.11.2004 г. Неделя следобед. Слънчево и мразовито. Мониторът, бял като лист, в упор ме гледа. Пак трудно се пише първият ред върху белия лист. Пак трудно е – да започнеш. Отшумя конгресът на БЗНС. Сама съм. Заглъхнаха виковете “единство”. Изпразни … Има още

Публикувано в Есе, Проза | Етикети: , | Вашият коментар

Пътеката на времето

Часовникът тъче пътеката на времето. Всяка стъпка ни измъква от света. Бих искала да се промъкна скрито в пролуката между мига. Живота си превръщам в думи. Заключвам го херметизиран. Кога ли ще избухне в рими? Кога ще го разпръсна? Главата … Има още

Публикувано в Поезия | Етикети: | Вашият коментар

Бялата Луна

Нощта е вън, зад завесите – обляна от бялата луна. Сгушила си е в шепите цялата земя. Мракът бавно се разкъсва – като мираж, като черен сняг, като сажди на клепача. Чакам утрото – като страж на тишината.   *** … Има още

Публикувано в Поезия | Етикети: | Вашият коментар

03.03

03.03.1990 Заваля сняг. Мокър, зъзнещ. Стояхме скупчени около храма “Св. Александър Невски”. Валеше снегът, стичаше се по лицата ни. Стояхме уморени и пресипнало викахме и напрегнато слушахме ораторите си. Вееха се българските знамена над площада. 3-ти март… Вееха се българските … Има още

Публикувано в Есе, Публицистика | Етикети: , | Вашият коментар