Дневен архив: 12.02.2011

Сняг… или светулки

Като разкъсана възглавница небето ръси сняг. Замръзнали кристалчета вода се гонят под зеленото сияние на уличните лампи и закъснялата Луна. Като светулки над цъфнали жита – отвя ги вятърът. Последната въздишка на съня отпрати ги обратно към небето.

Публикувано в Поезия | Етикети: | Вашият коментар