На 12 май, от 17:30 часа в зала „Вяра“ на Столична библиотека ще бъде представена новата ми стихосбирка „Светлата пътека към звездите“ на издателство „Буквите“.
Стиховете, вече половин година са достъпни за читателя от страниците на електронното издание на книгата:
Светлата пътека към звездите
И все пак…
Два дни преди премиерата, представям интервюто, което вече можете да прочетете и в сайт „Буквите“. Въпросите зададе Весислава Савова

ПО СВЕТЛАТА ПЪТЕКА КЪМ ЗВЕЗДИТЕ С ГАБРИЕЛА ЦАНЕВА

Когато се запознаваме с Габриела, първото нещо, което ме пленява е нейната усмивка. Искрена, жизнена. Разговорът протича непринудено, без излишни условности и официалности. Ето защо, пристъпвам направо към въпросите.

– Коя е Габриела Цанева?
– Защо трябва да започнем с най-трудния въпрос? Ще отговоря, или по-скоро няма да отговоря с едно стихче от първата ми стихосбирка „Догонвам бягащия ден”:

Ще намеря ли живота си,
или –
все чужд ще живея?
Ще разбера ли коя
съм –
няма ли
да го проумея…

– „Светлата пътека към звездите” не е първата ти книга. Разкажи ни за това как разбра, че искаш да пишеш.
– Бях на 12 години, когато стиховете ме връхлетяха. Образите и думите буквално се стовариха върху мен и аз не знаех как да ги уловя, как да ги укротя… как да ги строя в редици и да ги заключа върху белия лист. Будех се нощем и рецитирах стихове. Мама ги записваше, а на сутринта ги четяхме заедно. Това, което се оказваше върху листа, не приличаше много на онова, което бе било в ума ми. Този факт ме накара бързо да се науча сама да записвам нощните си видения-думи. На сутринта пак ги четяхме заедно – вече приличаха повече на мен.

– Кои бяха хората, помогнали ти да добиеш увереност в писането?
– Родителите ми. Майка ми е филолог, за нея българският език и литературата са професия. И тя съвсем професионално подходи към мен и ме научи да изразявам себе си чрез думите. Баща ми е математик, но не са много хората, които имат неговите познания и усещане за поезия. Той усети поета в мен. За писането научих много и от чичо си… А увереността – тя идва сама…

– Как би охарактеризирала творческия процес у теб?
– Способността за творчество се прояви у мен като стихия. Понякога тази стихия отново се връща и ме отпраща в друго измерение. Ценя тези мигове; понякога са дни, понякога – повече; често – само проблясъци. Но не разчитам на тях, за да пиша. Първата си книга, документалната повест „Миналото в мен”, написах за 4 месеца – от идеята да напиша такава книга, през издирването и срещите с хората, които ми разказаха своите истории, до поставянето на точката в ръкописа, подготвен за печат. За 2 месеца написах романа си „Треви под снега”, като работех между 16 и 20 часа в денонощие. Помощните ми материали бяха студентските ми бележници, събрали мислите ми за оцеляване. С кратките форми, с поезията, е различно. Те витаят във въздуха, или между световете. Понякога избухват като фойерверк, друг път ги събираш, както листата събират мъглата, за да направят роса… Но и стихове мога да пиша, когато реша. Все пак, има разлика между творческия акт и събирането на материали, на отделни произведения, на подреждането и оформянето на една книга. Стиховете и есетата, събрани в сборника ми „Реши се и ще си свободен” са писани в продължение на 12 години.

– От известно време публикуваш в нашия литературен сайт – „Буквите”. С интерес следя смелостта ти да експериментираш. Какво ти носи предизвикателството на новото?
– Усещането, че съм жива. Неведнъж съм започвала живота си отново. Неведнъж съм загърбвала себе, защото съм искала да бъда друга. Търсенето на собствената идентичност е изтощителен процес, поне при мен, може би защото твърде много са пътеките, по които мога да вървя…

– Членуваш ли в някоя формална или неформална литературна организация? Ако отговорът е „да”, би ли ни разказала повече за нея?
– Отговорът е „да”. Членувам формално в две формални литературни организации – Сдружението на българските писатели и Съюзът на писателите земеделци. Трудно ми е да разкажа повече за тях, защото… нямам представа за какво точно трябва да разкажа – събрания, творчески срещи, четене на стихове, представяне на книги… да, има го… Но в сайта „Буквите” също го има.

– Планирала ли си издаването на нова книга и ако „да”, с каква жанрова насоченост е тя?
– От 4 години планирам да издам един роман-файл, който нарекох „Толкова е рано”; част от него може да се намери и в сайта „Буквите”. Когато осъзнах, че всъщност нямам воля да издам този експеримент, може би защото още е рано, реших да го изтръскам хубаво и от него изпаднаха стихове за една стихосбирка – „Светлата пътека към звездите”. И докато чаках хартиените книжки да дойдат от печатницата до мен, и докато, запленена от кратките източни форми пишех хайку след хайку, изведнъж разбрах, че съм написала нова стихосбирка, макар може би жанра да не е точно този. Тя дойде с името си – „Искам себе си”. И може би с отговора на първия въпрос от това интервю.

Оставям на вас удоволствието да се докоснете до поезията на Габриела Цанева, поела по „Светлата пътека към звездите”…

Въпросите зададе Весислава Савова