Translate
-
Добре дошли в личното пространство на Габриела Цанева — поет, писател и художник. Тук думите и образите се срещат в авторски текстове, поезия, визуални проекти и книги, създадени през повече от петнадесет години творческа работа. Блогът събира есета, стихове, галерии и културни размисли, вплетени в един жив архив на изкуството. Ако търсите вдъхновение, лични истории или среща с поетичния поглед към света, това място е създадено за вас.
-
Последни публикации
Категории
Архив
Мета
Goodreads
Gabriela Tzaneva Art
Издателство gabriell-e-lit
twitter
Tweets by gabriellezz2010-
Габриела Цанева / Gabriela Zaneva
Габриела Цанева е български поет, писател и издател. Родена в Русе, завършва Математическа гимназия „Баба Тонка“ със специалност "програмиране". Дипломира се като инженер-химик в ХТМУ – София. Защитава дисертация, за което ѝ е присъдена научната степен „доктор" в областта на техническите науки. Работи като журналист във вестниците "Народно земеделско знаме" и "Земеделско знаме" и като гл. специалист по хроматографски анализ. По-късно завършва право и работи като адвокат в Софийската адвокатска колегия до 2019 г. От 2003 година е член на Сдружението на българските писатели. През 2012 г. става редактор във в. "Литературно земеделско знаме". През 2018 г. регистрира издателство gabriell-e-lit и започва да издава "Картини с думи и багри" - списание за литература и визуални изкуства. Библиография: Публикува в списание „Родна реч“, във вестниците „Век 21“, „Демокрация“, „Народно земеделско знаме“, „Земеделско знаме“, „Литературен форум“, "Труд", "Словото днес", "Литературно земеделско знаме", електронните списания "Литернет", "Нова социална поезия", "Нова асоциална поезия", "Хайку свят", "Литературен свят", "Отвъд кориците" и други. Публикувани книги - „Миналото в мен“ (документална повест, 1994, 2010, 2019, 2020) „Догонвам бягащия ден“ (стихосбирка, 1998, 2019) „Треви под снега“ (роман, 2000; 2020) „Реши се и ще си свободен“ (есета и стихове, 2001; 2020) „Заскрежени птици“ (стихосбирка, 2008; 2011) „Шофьори“ (новела, 2008) „Врабче върху антената“ (стихосбирка, 2010, 2025) „Светлата пътека към звездите“ (стихосбирка, 2010) „Искам себе си“ (хайбун, 2011; 2021) „Състояния“ (хайга, 2013; 2020) „Бурята сплита ръце“ (стихосбирка, 2016; 2021) „Високосният ден“ (лирика, 2018; 2020) „Живота в стих събрах“ (сборник, 2019; 2020) „Стъпки по пламъци“ (лирика, хайбуни 2019; 2020) "Толкова е рано" (роман 2020) "Оскъдни дни" (лирика, 2020) "Нощта на щурците" (лирика, хайбуни, хайга 2021), "Кръстопът на сънища" (лирика, хайбуни, хайга, 2022), "Зад гърба" (лирика, хайбуни, хайга 2023, 2024), "Живея със седем котки. Ренсаку 100 хайку" в съавторство с Димитър Анакиев (хайку, хайбун, 2023), "През погледа ми" (литературна критика, коментари, обзори, есета, 2023, 2024), "Луна в огледалото" (лирика, хайбуни, хайга, ренсаку 2025), "Облачна поезия. Ренсаку с Microsorf Copilot" (ренсаку от 100 хайку и танка 2025).
Календар
-
-
Месечен архив: октомври 2020
На кафе през вайбър
Слънцето потъвав чашата ми с кафе.Гласът ти потъвав менслед последнотоизписукване на телефона.Пак всеки е в самотата си.Кафето горчив дъното на чашата –не мога да го изпия,не знам ти далиизпи твоето.Следващият пъттрябва да се срещнемна кафепрез вайбър.
Тежестта на минутите
Днес пак чувам: тежестта на минутите,които безсмислено се утаяватвърху дъното на дните;тихият съсък на нечие дишане –на твоето накъсано дишане;шумът на водатав тръбите…Не, не оня шум на придошлата река,не оня, на окъпаната от дъжда дъга… Минутите падат,като отломени камъни,като капката … Има още
Самотникът
Днес пак се спънахв тихата самотност на оня черен силует,останал там, на пейката във парка,когато слънцето разхвърляше лъчимежду листатаи сенки падаха като погълнал сажди сняг…Когато вятърът разресваше коситена тревата,а въздухът тежеше от писъцитена играещи деца,самотникът унило ставаше,изтърсваше трохите от краката … Има още
Носталгично
Слънцето припичаесенно,носталгично –по лятото,по пустинносвободното,по пустиннодалечното;по воднотоогледало –на капчиците роса върху тревитеи пясъка,на капчиците вълни върху прибоя –над разломените скали,над гладкото челона морето, отгоре;огледалотоот сълзи –протеклите вадипо калните улици,наводнените подлези,мостовеи бразди… Носталгичноприпичаслънцето –приличана лято –горещо е под лъчите му,ощетупти пулса … Има още
За „Денонощия“ на Рени Васева
ДЕНОНОЩИЯТА КАТО ЕМАНАЦИЯ НА СЪТВОРЕНИЯТА Трудно се пише за поезията на Рени Васева, защото трудно се пише със суперлативи текст, в който трябва да има нещо повече от емоция… Но за нейните стихове не мога да пиша по друг начин… … Има още
