Category Archives: Импресия

Пълзи опустошението –отхапва късчетаот скъсанатаплът на личности,съдби, идеологии.Дори не ги поглъща –изплюва гиненужни –като листата на октомври,захвърленимежду бордюраи асфалта. И залезът пълзи към Витоша,по-бързо иска да потънезад синкавата й гърбица,по-бързо – да погълнеостатъка от трескаваизнервеност –последната преградана изнурената тълпапред рухванетов … Има още →

Ти облече тялото мивърху себе си,обличам дрехите ти –сняг и свилае магистралата към теб. Всяка нощ заспивам,застигат ме незапомнени сънищаи кошмари,парисланата,в която потъвам –все по-дълбоко в небитието падам,пропадами търся забрава за изхода. Паралелни Вселени…Пътищата се разслоявати не зная по кой … Има още →

Следобедът клони към Залез.Бледнеят цветовете на тревитеи тихичко заспиват в изнемога,затварят чашки, впиват се в очите мии хоризонтът пада. Светът хищно пълзи, пъпли, протяга безструктурни пръстикъм гърлото и краката ми.Душа се и падам.Къде е главата ти, приятелю?Моята се търкулна в … Има още →

Мракът лепне върху всяко вдишване,тежи похлупакът на дома,и търся в тихите въздишкина тръбитеизгубеното ти дихание.Сърцето ми бие послушно,остава в правото си русло –дори когато се препъване заспиваи не умирам,затрупана с безбройсбогувания в рими.Нощта засипвавятъра, люлеещпадащите уморени листи.И утрото ще дойде … Има още →

рой изгубени мечти,изгорели желания,пропуснати сънища,несбъднати мигове,неразслоени съдби… искамда съблечеш болесттакато дрипава дреха искамда зазвъниш с гласана всяка своя клетка искамслой след слойда беля битието –докато намеря оня,в който… Кръвта ти шуми,бълбука под кожата,тупти, разпридавъзела на киткитепопива въздишките –твоите,моитеина лятото –изсъхналиядъхна … Има още →

Живот – равнина,плосък – като дъска…Оцеляваме… Доживяваме –без пикове и долове,без пропасти и върхове –еднакви дни,еднакви часове… Многоточие.Вчера бе пролет –пчели във въздуха,мирис на мед и нектар.Хора без маски ловяхаслънцето –без изчисления,без разстояния.Проста радост –природен дар. Многоточие…Днес пак сме смълчани.Вчера, … Има още →

Самодостатъчностне е достатъчназа днес. Затворих всички врати,зад сто ключалкисе заключих –и теб при мене скрих,притихнахме,добре обученисме вече…Пет маски преброихи подредих –за всеки ден да има…Заключих се зад сто вратии искам от светада се изтрия… Достатъчно ми е –да бъда тук,със … Има още →

отбрулени листистържат с шум на стари тетрадкивърху пясъка звездите падатот дупките на небето –оглеждат се в окотона птица,издъхнала от жажда… гласът на щурцитеизтля само млада тревапрез стърнищата никне

Оскъднидниотмиват умовете ни,убиват ни… Убиват ниглавите, закиченис корони –увити са главите нисъс плесени,отнесениоставаме, спасенисме! Оставаме в телата си, оставят ни –спасени…Спасени сме… Спестени са телата ни,оставят ни –сами… Върнете ги, телата ни –пуснете ни!Пуснете ни… Оскъднидни –зелениполянии пусти пътеки нидавят … Има още →