Превод
-
Последни публикации
Категории
Архив
Мета
Goodreads
Gabriela Tzaneva Art
Издателство gabriell-e-lit
twitter
Tweets by gabriellezz2010-
Габриела Цанева
Габриела Цанева е български поет, писател и издател. Родена в Русе, завършва Математическа гимназия „Баба Тонка“ със специалност "програмиране". Дипломира се като инженер-химик в ХТМУ – София. Защитава дисертация, за което ѝ е присъдена научната степен „доктор" в областта на техническите науки. Работи като журналист във вестниците "Народно земеделско знаме" и "Земеделско знаме" и като гл. специалист по хроматографски анализ. По-късно завършва право и работи като адвокат в Софийската адвокатска колегия до 2019 г. От 2003 година е член на Сдружението на българските писатели. През 2012 г. става редактор във в. "Литературно земеделско знаме". През 2018 г. регистрира издателство gabriell-e-lit и започва да издава "Картини с думи и багри" - списание за литература и визуални изкуства. Библиография: Публикува в списание „Родна реч“, във вестниците „Век 21“, „Демокрация“, „Народно земеделско знаме“, „Земеделско знаме“, „Литературен форум“, "Труд", "Словото днес", "Литературно земеделско знаме", електронните списания "Литернет", "Нова социална поезия", "Нова асоциална поезия", "Хайку свят" и други. Публикувани книги - „Миналото в мен“ (документална повест, 1994, 2010, 2019, 2020) „Догонвам бягащия ден“ (стихосбирка, 1998, 2019) „Треви под снега“ (роман, 2000; 2020) „Реши се и ще си свободен“ (есета и стихове, 2001; 2020) „Заскрежени птици“ (стихосбирка, 2008; 2011) „Шофьори“ (новела, 2008) „Врабче върху антената“ (стихосбирка, 2010) „Светлата пътека към звездите“ (стихосбирка, 2010) „Искам себе си“ (хайбун, 2011; 2021) „Състояния“ (хайга, 2013; 2020) „Бурята сплита ръце“ (стихосбирка, 2016; 2021) „Високосният ден“ (лирика, 2018; 2020) „Живота в стих събрах“ (сборник, 2019; 2020) „Стъпки по пламъци“ (лирика, хайбуни 2019; 2020) "Толкова е рано" (роман 2020) "Оскъдни дни" (лирика, 2020) "Нощта на щурците" (лирика, хайбуни, хайга 2021), "Кръстопът на сънища" (лирика, хайбуни, хайга, 2022), "Зад гърба" (лирика, хайбуни, хайга 2023, 2024), "Живея със седем котки. Ренсаку 100 хайку" в съавторство с Димитър Анакиев (хайку, хайбун, 2023), "През погледа ми" (литературна критика, коментари, обзори, есета, 2023, 2024)
Календар
януари 2026 П В С Ч П С Н 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31
Category Archives: Есе
Третата свещ
ТРЕТАТА СВЕЩ – хайбун раздяла –към житен клас посягамза опора Башьо Обичам това хайку на Башьо.Още от времето „преди“…Преди – демокрацията, митингите, първите избори… преди „Миналото в мен“…Но не преди „Третата свещ“. … три свещи горятнад гроб с двама мъртъвци… … Има още
Изменерията на свободата
Вали дъжд, мокър, зъзнещ.Други са на площада, други веят знамена и не ме интересува какви са.Днес искам само моята свобода.Уморих се да бъда различен.Уморих се, но свободата е това –да казваш високо каквото мислиш. 03.03.1990 ЩО Е БЛАГОДАРНОСТ Заваля сняг. … Има още
Графичното изразяване в поезията на Иван Бързаков
„Стихотворенията са почти същите, като в книгите, но не се препокриват изцяло. Има някои малки промени. Изборът на стиховете / есетата / мислите в трите книги ви дава известна представа само за съдържанието на тази поезия, но не и за … Има още
За Салвадор Дали и изложбата „Материализация на сюрреализма“
Като естествено продължение на темата за визуалното творчество на Федерико Гарсия Лорка следва изложбата „Материализация на сюрреализма“, представяща 68 оригинални творби на Салвадор Дали от едноименната частна колекция „Кесаури“ в Русенската градска художествена галерия /12 юли – 26 октомври 2022 … Има още
Другото лице на Лорка
Ако Федерико Гарсия не беше поет, щяхме ли да сме чували за художника Лорка? Този въпрос не излиза от ума ми, откакто прочетох в биографията му, че бил, освен поет, виртуозен пианист и художник. Пред „художник“ няма определение, но знаем, … Има още
За патриотизма, народа и родината, за семейството, рода и родното място
ЗА ПАТРИОТИЗМА, НАРОДА И РОДИНАТА, ЗА СЕМЕЙСТВОТО, РОДА И РОДНОТО МЯСТО… Учеха ни да обичаме родината… да бъдем патриоти… Много отдавна ли беше? Защото вече не помня как ставаше това – обичането на родината… И не съм сигурна каква беше … Има още
Още за… миналото в мен
21.11.2004 г. Неделя следобед. Слънчево и мразовито. Мониторът, бял като лист, в упор ме гледа. Пак трудно се пише първият ред върху белия лист. Пак трудно е – да започнеш. Отшумя конгресът на БЗНС. Сама съм. Заглъхнаха виковете “единство”. Изпразни … Има още
03.03
03.03.1990 Заваля сняг. Мокър, зъзнещ. Стояхме скупчени около храма “Св. Александър Невски”. Валеше снегът, стичаше се по лицата ни. Стояхме уморени и пресипнало викахме и напрегнато слушахме ораторите си. Вееха се българските знамена над площада. 3-ти март… Вееха се българските … Има още
За убитите горяни – или най-високото държавно отличие, или – минута мълчание…
Гневна съм. И причините за гнева ми са много, и не са от вчера. Вчера, когато баща ми получи покана от председателя на „Съюза на репресираните от комунизма – памет” да присъства, заедно със свои близки на „тържествено връчване на … Има още
Нощ
Нощ. Тихо и топло. Тишината попива в плътта като дъжд в захвърлена дреха и забрава размива калта звън вали, разплисква утеха… Днес мълча. Тишината затваря вратата към спомени и към въпроси. Днес не споря, днес не прося. Днес не моля … Има още