ЛУНАТА В ОГЛЕДАЛОТО И ОТВЪД

ВМЕСТО ПРЕДГОВОР

Луна в огледалото
сянка върху стената
нито звук.

Толкова тихо е –
като в мъгла
като в памук.

Когато затворя очи –
губя връзката с „тук“
и „вън“.
Нито стена,
нито звън.

Оставам бяло петно
върху релефна карта –
скъсан балон,
сляп грифон…

„Луна в огледалото“ – една дълго събирана, чакана, обмисляна книга.

Много, ако не и почти всички от включените произведения вече са били публикувани в периодични издания, сборници и антологии.

Книга – кръстопът.

Докато изграждах концепцията за композицията, докато събирах късчетата поезия, с които да й дам плътност и живот – стиховете остаряваха, затрупвах ги в ума си, събитията ме застигаха и отминаваха. Две години изминаха след „Зад гърба“… Променях се, променях… светът се промени и ние с него.

Работата ми като редактор и издател все повече ме убеждава, че в днешния динамичен свят трябва да се публикува бързо, веднага – за да направим портрет на днешния ден, защото утре ще бъде друго, и днес ще е забравено.

*

И все пак – „Луна в огледалото“ следва логиката и строежа на почти всички стихосбирки, които издадох след 2018 г., събирайки в едно поетичните ми бележки, нахвърляни свободно, или изградени във все по-освобождаващата се за мен рамка на източните поетични форми и жанрове.

Формалната конструкция е съставена от четири части – „Безформие“, „Източни форми: монолози“, „Източни форми: диалози“ и „Хайбуни“.

„Безформие“ дава дом на поезията – онази, която може да бъде наречена „свободен стих“; понякога – „бял стих“.

Останалите три части са своеобразен щрих на източните поетични традиции. В тях са събрани творби, подчинени на източната философия и естетика – хайку, танка, ренсаку, хайбун.

Много мощни форми за изразяване на позиция; поезия, която дава глас на автора, който иска да говори на света, да го променя… или поне да даде оценката си за картината на реалността, пред която е изправен.

В „Източни форми: диалози“ са включени ренсаку, в които влизам в поетичен досег с други поети – Димитър Анакиев, Златка Тименова, Надежда Александрова. Красива форма на дискусия, която дава различен ракурс към определена тема; но и сближава различните поетико-естетични търсения на различните автори.

По своята същност, „Хайбуни“ е преди всичко есеистична мозайка, градяща лицето на авторовата позиция за вчера и днес; за днес и за утре. Включените творби не са точно „класически“ хайбуни – в някои от тях прозаичният текст е заменен с концептуална поезия, след която следват хайку фрагменти, като в някои случаи има и хайку е заменено с хайга.

Видно е, че по своята структура и форма в дълбочина, частите на книгата са повече /или по-малко?!/ от четири.

Но това са някои от възможните пътеки, по които всеки читател е свободен да тръгне…

Приятно пътешествие – отвъд огледалото и Луната!

Сравненията бягат.

Мислите се разпадат –
затихващи функции…
И – изненада!

Многозначност
в словосъчетанието
„затихваща функция“!

И радост –
разчупена скука!
Вече не съм балон, който се пука!

Аз съм балконът,
от който гледам –
бездната долу,
полетът – горе.

Тихо и млечно,
мъгла, пух,
замръзнала вечност –
Тук!

Пак е пусто и безразмерно;
мизерно
еднакво
и безполезно.

Но нещо се случи –
нещо се случва –
скупчвам
в ума си всички емоции –
пук –
пак
съм аз,
още една опция
за пътя към теб…

Габриела Цанева, автор и издател

Книгата е достъпна за свободно четене и сваляне от сайта на издателството – бел. ред.