ЮПИТЕР, танка проза

1.

Само звездите светят над крайбрежната алея. Търся Юпитер. Близко над хоризонта e, едър – като забравена свещ.
Съжаляваме, че сме забравили бинокъла и няма да видим най-голямото приближаване на гиганта до Земята за следващите 70 години. Чудим се дали бихме видели Галилеевите спътници, ако не бяхме забравили бинокъла…

И тогава виждам килната табела сред билбордовете, приканващи туристите към „най-голямата 5G мрежа“ за бързо споделяне на селфита…
„Поглед към Сатурн с научен телескоп. Ще видите планетата с пръстените“… До нея – голям лъскав цилиндър, /1600 мм х 400 мм, както по-късно видях/ насочен по-високо над хоризонта от Юпитер, някъде към звездите. 800 пъти по-близо до Вселената.

Дребен човек стои до телескопа и показва с лазерна писалка Сатурн на група тийнейджъри, които се разбягват, когато разбират, че трябва да си платят, за да погледнат през окуляра. С бърза крачка се отправят към кръчмата в дъното на алеята.
Спираме, заедно с младо семейство. Детето тича към катерушката в пясъка.

– Виж, виж лазера, дето чичкото го държи – бащата се опитва да привлече вниманието на сина си към тъничката светлинка, забита в небето, но малчуганът вече е на весилката и светът за него е свършил там.

– А Юпитер? Виждат ли се Галилееви спътници? – чувам се да питам.
Човекът, малко учуден, ме поглежда.

– Сатурн е по-интересен, по-красив е. Виждат се пръстените… – казва.

– Не, Юпитер! – упорствам както никога – Днес Юпитер е най-близо до Земята, за следващите 70 години… – гласът ми е увиснал…
Този факт трябва да е достатъчен, за да направи Юпитер най-важен сега, без обяснения.

– Мога да насоча телескопа към Юпитер, но той е просто пъстър диск, дори Голямото червено петно не се вижда…
Нетърпелива съм. Ти си до мен и усещам недоумението ти:

По-добре да видим Сатурн. – казваш в ухото ми, но човекът с телескопа те чува.

Ако искате, ще ви покажа и двете планети! 20 лева за двамата, за двете планети…
Толкова невероятно евтино се оказа най-голямото пътешествие в живота ни.

търкулна се Юпитер –
пъстра монета върху
покривката на небето
разбулвам
облаците му

2.

– Фокусирайте фино, ще забележите спътниците като звездички…

три свята като
бисерни зрънца
в мидата на окуляра –
колко далеч
остава Вселената

Дъхът ти, полъх на бриз в гърба ми. Нетърпелив си, но чакаш моето лутане и своята планета. Говор на различни езици се разсипва по тъмата на пътеката…
После окото на машината се обръща нагоре, нагоре.
Вдишвам дълбоко – водорасли и пясък.

като сомбреро
на пияница
Сатурн се подпира
на пръстена си
от обръчи…

Ти ме поправяш:

– като дебело дете,
което върти обръч
на кръста си…
целият свят дебелее,
докато иска да отслабне

Бавно вървим към хотела, преяли.
Хубаво е да преяждаш понякога с неповторимото.