Daily Archives: 17.09.2020

Думите чаткат със звън на копита

Само далечен кучешки лай… Притварям клепачии чакампокоя. В прибояна мозъкадумите чаткат със звън на копита –желязо във кремък,искрици в нощта…как само искамотново да лумнепожарът на вяратав нови илюзии,пожарът на волята,променящ света… Маскарадът се зъби от всеки монитор –с думи и … Има още

Публикувано в Поезия | С етикет | Вашият коментар

Свлачище

Дните се търкалят –като камъни по свлачище;отнасятонази дълбока безпределностна униние,която ни оставяткраяна сезоните… Дните –горещо-безсмисленистоят –като въпросителни –/онези, четирите,от тефтера на Левски –Народе????/Къде беше десет години,народе???? …когато все по-дълбокопотъвашев нищета,когато все по-абсурдноставашебитието –избелявашевсичко,освен онова,цъфтящотов тинятана параднапростащина…не, не товабешестрашното…страшнотобешекогато товасе превърнав … Има още

Публикувано в Поезия | С етикет | Вашият коментар