Monthly Archives: септември 2020

Лятото парис последнилъчи –чисти ниви оставя,разравябразди… Брадитена тревитепаляталергиии пожари… Пожарникарятразмахва маркуч,ах,пак кучеталаят –някъде там,по жълтите плочи –и ох,големият пичще им скочи… Нищо не става,нито остава –оставкане дава…А от Европа –нека си тропат –пак ще заклопят очи… Чистилъчи –Слънцето бдипоследнитеднида нистоплят…

Само далечен кучешки лай… Притварям клепачии чакампокоя. В прибояна мозъкадумите чаткат със звън на копита –желязо във кремък,искрици в нощта…как само искамотново да лумнепожарът на вяратав нови илюзии,пожарът на волята,променящ света… Маскарадът се зъби от всеки монитор –с думи и … Има още →

Дните се търкалят –като камъни по свлачище;отнасятонази дълбока безпределностна униние,която ни оставяткраяна сезоните… Дните –горещо-безсмисленистоят –като въпросителни –/онези, четирите,от тефтера на Левски –Народе????/Къде беше десет години,народе???? …когато все по-дълбокопотъвашев нищета,когато все по-абсурдноставашебитието –избелявашевсичко,освен онова,цъфтящотов тинятана параднапростащина…не, не товабешестрашното…страшнотобешекогато товасе превърнав … Има още →

Суховеятизсуши очите ми –пламнаха като главнизениците… Изрусяла трева –като коси на момичесплита вятъраи захвърляв опустели гнезда. Замълчапустотата ми –как искам за другода пиша,как искам –да бъда там,пак, там,на барикадата –зад която нямакъде да отстъпя…

Вдъхвам дълбокои радост потича в гърдите ми –парещажарещатича.Нямам маска,нито шнорхел –само гърло, което крещи… Вдъхвам дълбоко –животът кипи в гърдите ми,изпълва всички алвеоли –като балони, които ще се спукат,изтласква въздуха,събирал прах и зной,гной,кръв и други телесни течности.Тече животът,пулсира във вените,в … Има още →

отбрулени листистържат с шум на стари тетрадкивърху пясъка звездите падатот дупките на небето –оглеждат се в окотона птица,издъхнала от жажда… гласът на щурцитеизтля само млада тревапрез стърнищата никне