Monthly Archives: август 2020

Нощем,когато щурците шумят –като водопади,когато не искам да виждам звездии затварям очидишам,въздухът в гърлото ми свисти –не се обичам,искам да изчегъртам лицето си,да се скрия зад челото си –като зад стена,като зад барикада,която не искам вече да браня… Нощем,когато щурците … Има още →

Заспивам над тялото ти –тежка съм, като зима…Ръцете ми са изтръпналиот предчувствие за студ и вихър,зъбите ми тракат – неудържимо…Заспивам над коленете ти,подути и гладки са,хладки,като коприна…Заспивам в лятото,август е,август е…суша и пясък остава а ти си солена на вкус,солена … Има още →

„Като полудяло куче копая пръстта…“ Валентина Григорова Имах…Едно лудо куче… Не спираше да тича,дори когато спи…Копаеше –пръстта в двора,тревата в кварталната градинкаи цимента в коридора…Всички килими разкопау дома,а когато килими не останаха –прокопа паркетаи теракота… Не спираше да тича,дори когато … Има още →

Бетонните клеткина дните тежати душат.Циментови статуив дните пълзят. Циментови статуи –в бетонните клеткина днитевсе пак оживяваме… Тела без душив сивите клеткипируваме с оглозганисиви съдби… И мечтаем… за: Ледови нощи.Мониторите жужат,хипнотизират,убиват… Циментови статуи –зомбирани спят,не умират,не спиратда смилатдуховен боклук,не спиратда искат … Има още →

Морето, в чаша…Соленият зов на вълните,пяната на прибоясърфирането с делфини,песента на Кита,дочута през проливите –всичко ми даваш –всичко,във чаша. Стихията блъскакръвта в артериите,сърцето туптис ритъма на Вселена… Синьото на безкрая,отразено в сините стени,Синьото на безкрая,затворено във чаша… Бурята плиска дъжда … Има още →