Птици да пеят в клоните ми…

***
плувам в океан
от хипертрофирали
емоции – срам:
от лумналото
ми желание и блян
за полет без крила

***
нова страница
в живота – всеки ден ме
мами със поезия;
нови думи без
посока: бедност, социум,
мизерия

***
посипаха се
трохите на бедността:
дом без врата – човечност;
извръщам врата
си – барикадирам се
с безчувственост… за вечност

***
атрофията на душата ми
затръшна вратата на любовта
не остана въздух в дробовете ми,
не мога да си проветря кръвта.

бъдещето вие в лицето ми –
раздрана кожа, изплезен език,
празна е рулетката на живота ми –
аномалия съм… среднощен вик.

***
Искам да съм върколакът
от твоите сънища –
див и свободен,
скитник по кръстопътища,
хапещ луната,
рушащ тишината…
впивам пръсти в козината ти.

Искаш да си върколакът
от моите сънища?
Онзи, който краде
боровите иглички и
ги вприда в звездите,
а дъхът му се носи
над висините?

***
Събирам драконови нокти
от поляната на спомените ти,
обирам прашеца от пеперудени
крила, полепнал по челото ти,
бърша го с устни и пия живота ни.

***
Часовете тежат като камъни,
вързани за хвърчило –
как да полетя с този товар
от време? Унило
влача крака
в праха
и чакам
краха
на
живота.
Часовете капят като кръвта,
която се влива в ръката на болен…

***
искам да съм дърво
и птици да пеят в клоните ми;
искам да съм дърво
и да бъда сянка в пустинята ти;
искам да съм дърво
и да те галя с листата си,
но ти си дърводелецът,
който ще ме направи на мебели…

Непознат's avatar

About Габриела Цанева

Габриела Цанева е български поет, писател и издател. Родена в Русе, завършва Математическа гимназия „Баба Тонка“ със специалност "програмиране". Дипломира се като инженер-химик в ХТМУ – София. Защитава дисертация, за което ѝ е присъдена научната степен „доктор" в областта на техническите науки. Работи като журналист във вестниците "Народно земеделско знаме" и "Земеделско знаме" и като гл. специалист по хроматографски анализ. По-късно завършва право и работи като адвокат в Софийската адвокатска колегия до 2019 г. От 2003 година е член на Сдружението на българските писатели. През 2012 г. става редактор във в. "Литературно земеделско знаме". През 2018 г. регистрира издателство gabriell-e-lit и започва да издава "Картини с думи и багри" - списание за литература и визуални изкуства. Библиография: Публикува в списание „Родна реч“, във вестниците „Век 21“, „Демокрация“, „Народно земеделско знаме“, „Земеделско знаме“, „Литературен форум“, "Труд", "Словото днес", "Литературно земеделско знаме", електронните списания "Литернет", "Нова социална поезия", "Нова асоциална поезия", "Хайку свят" и други. Публикувани книги - „Миналото в мен“ (документална повест, 1994, 2010, 2019, 2020) „Догонвам бягащия ден“ (стихосбирка, 1998, 2019) „Треви под снега“ (роман, 2000; 2020) „Реши се и ще си свободен“ (есета и стихове, 2001; 2020) „Заскрежени птици“ (стихосбирка, 2008; 2011) „Шофьори“ (новела, 2008) „Врабче върху антената“ (стихосбирка, 2010) „Светлата пътека към звездите“ (стихосбирка, 2010) „Искам себе си“ (хайбун, 2011; 2021) „Състояния“ (хайга, 2013; 2020) „Бурята сплита ръце“ (стихосбирка, 2016; 2021) „Високосният ден“ (лирика, 2018; 2020) „Живота в стих събрах“ (сборник, 2019; 2020) „Стъпки по пламъци“ (лирика, хайбуни 2019; 2020) "Толкова е рано" (роман 2020) "Оскъдни дни" (лирика, 2020) "Нощта на щурците" (лирика, хайбуни, хайга 2021), "Кръстопът на сънища" (лирика, хайбуни, хайга, 2022), "Зад гърба" (лирика, хайбуни, хайга 2023, 2024), "Живея със седем котки. Ренсаку 100 хайку" в съавторство с Димитър Анакиев (хайку, хайбун, 2023), "През погледа ми" (литературна критика, коментари, обзори, есета, 2023, 2024)
Публикувано на Поезия, Седока и тагнато. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар