Monthly Archives: май 2017

реша дъжда – решето е ръката ми, през която капките падат, като гюлета листчетата на гюла розовеят – кръвта ми се смеси с дъжда в корените му; по кръвоносната система на стъблото ще стигне до листата и цветчетата – пак … Има още →

Вчера плувах в слънце – лъчите му бяха въжетата, за които се ловях, за да пазя равновесие върху гребените на вълните му… Вчера плувах във роса – вълмата на мъглата ме държаха между небето и земята, вятърът беше ложето ми, … Има още →

уморих се да бъда албатрос – искам да съм просто – птица в ято, без яркост да се рея – до края на реката… крилете ме болят, не мога повече да споря с бога – да бъда кал, това зоват … Има още →

аз и ти – стаята тежи от мълчание; думите стягат гърлото, като кост засядат в него, душат ме, моите… а знам – ти не можеш да кажеш своите… аз и ти – тишината между нас е плътна, като жива плът … Има още →

Рисувам лице – кръг за овала на челото и бузите, дъги за носа и веждите, брадичката е засенчена от косите, а устните… те са сочни и нежни… Рисувам лице, а тялото? То ще е цялото бяло – с продупчена рокля … Има още →

*** плувам в океан от хипертрофирали емоции – срам: от лумналото ми желание и блян за полет без крила *** нова страница в живота – всеки ден ме мами със поезия; нови думи без посока: бедност, социум, мизерия *** посипаха … Има още →

*** калинка върху стрък трева – нощният дъжд не отми пролетта *** порой намокри всички спомени, скрити на тавана *** нетърпение – куче души мокрия вятър от прозореца *** песен без думи – славеят мечтае за гнездо *** коренът дълбае … Има още →