Monthly Archives: април 2017

Обладана съм от поезия и думи – асоциации, провокации, рими… не ми трябва свещеник, нито екзорсист, дайте ми думи – да не угасне духа ми думи – асоциации, провокации, рими… Някога беше игра, измисли я мама – да съм голяма; … Има още →

Думите думкат под скалпа ми, стържат чистата кост на черепа, драскат кората на мозъка, скриват се в гънките, спят. Думите тихо сънуват, тихи, рисуват – живот-провал, дим над супа, луда крава, пробито сърце, разбит нос, плакат с въпрос: има ли … Има още →

Обладана съм от поезия и думи – асоциации, провокации, рими… не ми трябва свещеник, нито екзорсист, дайте ми думи – да не угасне духа ми думи – асоциации, провокации, рими… Някога беше игра, измисли я мама – да съм голяма; … Има още →

ще приготвя обяд от цветя ще го поднеса в златна чиния, ще подредя на масата свещ, две чаши вода, ваза и бутилка вино. ще направя обяд от цветя – нещо ароматно и зримо – като торнадо в степта и вихрушка … Има още →

*** Вече всичко е казано, и написано, и разказано. Всички измислици, всички орисници – вече са приказки, събрани в книжчици. Всичко приказно – вече е стих. Думите, като дрехи, подредени в шкаф, дремят. Сиво и глухо. Опустошение *** Какъв е … Има още →

*** разложен червей прах върху въдицата – опустошение *** до изнемога търся вдъхновение, използвам все по-малко думи, а когато ме замерват с тях – прибирам ги в килера /къщовница/ и продължавам с измислици да изнасилвам паметта си… *** скъсано хвърчило … Има още →

*** ситни сенки шептят предания в мрака чакам те – шарени нишки предат съдбата ни… *** искам да бъда ковач на съдбата си – върху върха на копието на ума – да нося свободата *** оглеждам се в подноса на … Има още →

Пръстта изтече от счупената чиния на скуката *** Нарцисът цъфна – като жълтък в тиган сред тревата свети *** празна бутилка в огледалото – хапче след раздялата *** обичам те – хапя устните си вместо теб *** черно-бяла снимка – … Има още →

Нахлупих Земята като шапка, зареях погледа си през всички телескопи – орбитите им се плезят /като обръчите на Сатурн, или като смачкана козирка/, препънах се – блейка! изхвърлих обувката си, останала без ток и увиснах на космическите струни… Така видях: … Има още →

Сезонът на страстната седмица изцеди всички страсти. Предател на пролетта, на разцъфтелите пръчки, на глъчката на вятъра, който скъсява разстоянията и ни хвърля в блатата на нашите грешки. Близост ли? *** Тялото ми – като калъф на цигулка ме стяга, … Има още →