Отново е
последният
ден
на годината.
Отново е –
ден
за наказание.
Отново –
ден
за забравени желания
и равносметка.
Ден
за отчаяние;
за нова сметка;
за обещания;
за забранени начинания;
за…
Отново е –
ден
за начало
и край.
За криви надежди;
за вопли по нежни очи;
за наранени души;
за възторг
и за вой;
за бой
и отбой;
за строени
в редици
мечти.
Отново е –
последният ден
на годината.

„Врабче върху антената“, изд. „е-Книги“, София, 2010, изд. „Реши се и ще си свободен“, София,
Весела Люцканова, 2001

Отново се питаме – какво остана след нас, какво направихме, за да оставим нещо след себе си?
Тази година, както никоя друга в последното десетилетие, бе решаваща, водоразделна за обществото ни. Тази година отново постави въпроса за бъдещето на България, за развитието, за приоритетите и ориентацията, за избора и морала…
След десетилетно мълчание, хипноза, кома, обществото се пробуди. Или – поне се опита да се събуди.
Протести през февруари – високи сметки за живот, бедност, самозапалване…
Властта дезертира.
Опита се да дърпа конците, да замита следите, скрита зад полата на президента си и служебното му правителство.
Последваха избори.
Последва девалвация на демокрацията…
През последните 24 години, нито една партия, нито един партиен водж, загубил изборите, не си позволи да се срие. Тази година след изборите се скри партията, спечелила най-много гласове, но все пак – недостатъчно, за да вземе властта.
Тази година т. нар. „десница“ в България показа, че не е способна да бъде в опозиция, че може да съществува само когато е на власт, т. е. показа, че й е нужен член 1 от Конституцията на Живков, онзи член 1, който преди 24 години свали Петър Младенов и постави началото на тъй много ненавижданите промени.
Ненавиждани от всички днес – от онези, които трябваше да се лишат от част от властта си… и от тези, които все пак успяха да тласнат страната по пътя на демокрацията.
Днес демокрацията девалвира.
Под натиска на протести, на медии, на пропаднали политици.
Днес искаме оставката, но не знаем какво да поискаме след това.
Днес искаме смяна на системата – на коя? На парламентарната демокрация?
Днес искаме нова Конституция… Но не сме чели старата.
Днес искаме нов морал в политиката… Но моралът е един и е морално да го искаме от всеки.
Днес протестиращите мълчат за морала на президента.
Днес протестиращите искат оставката на правителството, но не са пред Министерския съвет, нито пред което и да било министерство. Те са пред Парламента – символът на демокрацията и развяват знамена с юмруци. С юмруци ли ще защитаваме ценностите си?
Годината си отива – с много въпроси, без отговори.
Тишина.
Зад всички тъпани и крясъци, зад всички свирки и освиркване, зад всички медийни блясъци, се чува само МЪЛЧАНИЕТО на едно поколение, което няма идея за утре, няма идея за днес…
Годината си отива. Какво направихме, за да потърсим отговорите?
Какво направих?!