Tag Archives: „Състояния. Хайга“ – автор Габриела Цанева

Мълчанието

Мълчанието тежи като рало и разравя ума… * * * Усещам тялото си – като пръст и топлина, които ме извайват – атлазена и гладка… Усещам всеки мускул, кост, докосване… и всяка болка, трепване, копнеж… Усещам кислорода – дълбокото му … Има още

Публикувано в Поезия | С етикет , | Вашият коментар

Висината

Висината привлича, влече ме – да увисна към нищото. Пропастта ми прилича на полет… Спасение. Вкопана в ръба съм – няма нагоре, нито напред. Вкопчвам се в тялото, вяло, гладък камък – впива ме в себе си… Влачи ме… Няма … Има още

Публикувано в Поезия | С етикет | Вашият коментар

Потъвам дълбоко, дълбоко

Потъвам дълбоко дълбоко. Протягам ръка… Улавям кълбо водорасли – косите ми дълги, порасли се вплитат в морска тъма. Потъвам дълбоко дълбоко – не искам да спра във въртопа, отминах потопа… Потъвам – дълбоко, където земята вплита ръце и сърце, океаните … Има още

Публикувано в Поезия | С етикет , | Вашият коментар