Tag Archives: "Оскъдни дни" – автор Габриела Цанева

Разслоениетона ежедневиетозапочвапреди да се събудиш –първо дишаш студа на сивия здрач,който идва преди изгрева;после те убожда грохота на камиона,събиращ сметта от вчера,вонята е още далеч,вонятана деня, като вчера,който идва със студа на сивия здрачотпреди да се събудиш. Кошмарът на утрото … Има още →

Преминавам поредната граница –почти мимоходом, почти без да спирам.И когато преминах, виждам –граници няма,Тук няма нищо. Като в капка кехлибар заспивам –спряло време –цяла вечност… Относителното движение на съзнаниетоспрямо времето обезсмисляпосоката на времето. Покой и съвършенство…

Мъглата висимежду игличките на бора –като плътна паяжина,като умора. Шумът на градасе просмуква презбезоките капки –капсулован фойерверк,без фитил за запалване. заспивам върху ръцете ти –очите тежат, като стопено олово са,ирисите им, като куршуми изтичат,клепачите, разкъсани кървят,като взривени катедрали са. заспивам … Има още →

Стените пукат –като смачкан станиол…… шоколадови къщички,приказки,вещици –ужас зад всяка сричкаи врата… Дъждът изми стрехитеи страховете,мокри врабчетапърхат в калта –ще изкълваттрохитеот пътеките,ще заличатилюзиите низа връщане…

Птиците пируватв окосената трева –мирис на сено и есен… А е пролет,пролет е още,пролет е –устните ми изпръхват от вятъра,кожата ми боли от слънцето –пролет е –земята ощечака плодовете си,още чака най-дългия ден… Само изсъхналата тревае есен,само уморатав умовете ни… … Има още →

Пътят потъва в небето… Синьо слънце целува житата,острите връхчета на семената,острите връхчета на листата им… Облаци бършат ходилата ти,галят пръстите,полепват по прасците ти,по гърдите… Облаците пият влагата на кожата тии плачат –някъде вали дъжд с тръмотевиции картата е жълта,и картата … Има още →

тихои кухо –все едновсички саотишли другаде,все едноднес започва пътят ни гледам те –лицето ти е покритос моите белезилицето ти –скъсана дреха,поела потта на страховете,които не изживяхме гледам те,търся се в бръчките ти…неизбродими саи падат върху мен –като мрежа тихои кухо … Има още →

Когато отворя очите си,ще те видя,знам…Горещо,парещо,знойно е в мрака ми. Когато отворя очите си –ще си там –като в споменами за теб,като лятото,залепнало под клепачите…Ще си там –морски бризслед който вървя,ще си капки по пясъкаи писък на чайка,ще си мирис … Има още →

Чукаш по стъклото –като пътник,останал в безлунието си…Чукаш –припряно-тревожно,настойчиво,властно…Тук съм,оглеждам се в огледалотона безлунието ти,търся те –виждам самоотражението на очите си,които пробиватграничната равнина междууюта мии стихията ти,проникват презповърхностното напрежение на капките…Тук съм.А ти? Чукаш по стъклото –настойчивои разрушително,като дъжд,койтоще отнесеповърхностния … Има още →

Цяла нощчаках дъжда…Чух вятъра,който шибаше върховетена боровете под прозореца,чух грохотана реката,която къртеше бреговете си…Видях мъглата –като дрипапокриваше посивелите хълмове…… и облаците –през дупките импрозираха звезди.Дъждът не дойде. И ти не идваш.Стоиш някъде там,в затвора си от тишинаи бездумие.Очите се превръщатв … Има още →