Tag Archives: „Заскрежени птици“ – автор Габриела Цанева

Нощта осъмна с писъци. Измислици довяват утрото, без дъх останало. Орисници разказват приказки. Улисана ги слушам. Шумят изсъхнали листа. Горят в мъглата пламъци. Не, водопад от жълто се отприщи, със златни капки ме заля; удави ме. Измислена – на лист … Има още →

Очакване –
усмивки от бодли, Има още →

„Заскрежени птици“ в сайта cheti.me!Усещане за свобода и нежно докосване до трансцеденталното лъхат от най-новата книга на известната българска писателка и поетеса Габриела Цанева – „Заскрежени птици”.Поезия, която пленява и омагьосва…

Когато заваля снега – видях очите ти. Снежинки пърхаха над сините им ириси. Когато заваля снега – душите ни утеха в бяло търсеха – не питах ти ли си. И хукнахме през преспи пръхкави да гоним – слънчеви пътеки…

Днес… Опитвам се да проумея тъканта на битието. Опитвам се – да слея мисълта с това, което стои отвъд нея; отвъд мен; отвъд сетивата; отвъд понятията за нещата, които кротко сме изграждали – пипайки, питайки чувайки, чувствайки, чакайки, страдайки, вдишвайки, … Има още →

Докосване – и тишина. Въздишка – в бялата мъгла. Очи, разкъсващи съня. Нощта избяга – не, в плен остана на две вплетени тела.

Като разкъсана възглавница небето ръси сняг. Замръзнали кристалчета вода се гонят под зеленото сияние на уличните лампи и закъснялата Луна. Като светулки над цъфнали жита – отвя ги вятърът. Последната въздишка на съня отпрати ги обратно към небето.

Не искам да пиша поезия. Само да мисля – без глас. Думите падат – тежки. Градушка от кестени. Пробива листа. Разстрелва ме. Не знам накъде да вървя. Тихо затварям клепач Как да прекрача в света Вървя по пътека, постлана от … Има още →

Магьосническа нощ. С Луна, отворена като око в челото на небето. Магьосническа нощ – звездите са избягали далеко, подгонени от злачните лъчи на Слънцето, което се оглежда в лицето на старата Луна. Магьосническа нощ, в която светулките блещукат над пожълтелите … Има още →

на баба Здравей, или довиждане… До следващия път, когато пак ще бродя в мрака; нощта ще ме души; ще тичам, ще хвърча – по черните следи на звездните талази. Ще търся твоите очи – забулени зад пелени от прах, разпръснат … Има още →