Category Archives: Импресия

*** ситни сенки шептят предания в мрака чакам те – шарени нишки предат съдбата ни… *** искам да бъда ковач на съдбата си – върху върха на копието на ума – да нося свободата *** оглеждам се в подноса на … Има още →

Пръстта изтече от счупената чиния на скуката *** Нарцисът цъфна – като жълтък в тиган сред тревата свети *** празна бутилка в огледалото – хапче след раздялата *** обичам те – хапя устните си вместо теб *** черно-бяла снимка – … Има още →

Дните минават през мен – като вятър през кър… Пуста пустиня пустее навън – кърви кръгозора навъсен.   Думите бягат през мен и заглъхват – като ек във клисура. Как ще стигна до теб? Остана ли нещо, което си струва … Има още →

Неделя… Крепост, пост и бягство; капсула със тишина, шина за счупена душа и самоличност… отдалеченост, безвремие, без личност… Затворени очи – без памет и лъчи… Зареян остров, остър връх, от който светът се вижда отдалече – чезнещ, чужд. Неделя… Вплетени … Има още →

Ето – есен е, есен е… Не. Само птичи криле… Крил… блести върху вълните – и те, като разпиляна пяна се стопяват във брега… Гарвани, вместо чайки грачат… Чаткат с клюнове и чакат – морето да изхвърли скъпоценност… Носталгия в … Има още →

Мина година. Връщам ти тялото – силно и здраво. Къде е душата ти, мамо? Къде скиташ, скитнице? Къде е сърцето ти? Къде са очите ти? Зениците ти – пак са еднакви; ирисите – кръгли, широко отворени, любопитни. Какво гледаш, мамо? … Има още →

ТИ Ти ме гледаш през масата, помежду ни – лекарствата. Ти си там, срещу мен – като стълб, като ден, като есен – пълен с всичко, което ми трябва. Ти си сам, срещу мен… И те нямам. Бягам в очите … Има още →

Картини, картини, картини… в ума, в очите, по стените… Стена… Уродливи сенки протягат ръце от платната, дращят ретината, влизат в зениците, рушат рутината на дните… Пращат болните си послания в уморените ни глави. Пращят черепите, скрили мозъците ни… на топло, … Има още →

Светът е цирк… но – ние сме актьорите – и клоуни, и зверове… Дресьорите размахват кожи и кожите се късат – от наште гърбове… И зрителите ръкопляскат – плесници лепнат по лицата ни. Пестници свиваме и се оглеждаме – огради … Има още →

Светът се срина. Руини газим. Не, не – руините са върху нас… На среща пак отиваме с мечтите, без мечове сме… Бити.