Една годишнина, която тихо щеше да отмине. Но, публикация във „Фактор“ привлече вниманието ми – „Преди 130 години е посечен Стефан Стамболов – човекът, когото Русия не можа да сломи“.

Морна юлска вечер е, всичко в мен крещи за отмора и взиране в синеещия злак.

Но темата пулсира в ума ми, мъчи ме – не мога да я подмина. Не и днес, не и сега, когато толкова хищно се впиват във врата ни хомотите на освободителите ни.

И посягам към мрежата – да потърся информация за Стамболов, да стъкмя статия, някаква нишка към него да оплета… към паметта за него… към онова, което не е могъл да довърши и което ни довършва днес, като нация, като народ, като сборище от морални липси, от емоционални истерии и дефицити на емпатия и елементарна интелигентност.

Връхлитат върху ми едни и същи, втръснали до смърт определения – като „противоречив“, „скандален“, „деспотичен“ и пр.

Да се спася от тях – това искам, но къде… Ами, пак в мрежата.

Този път, в мрежата на изкуствения интелект.

Не за първи път разговарям с него. И – всеки път, казвам си, че е добър събеседник. Какво пък – нищо няма да загубя – в най-добрия случай ще получа нещо оригинално и ново; в най-лошия – още по-пълен набор с определения от типа на горепосочените.

И така – отварям Microsoft Copilot.

Гледам – той започва да ме препитва за Дейвид Атънбъро – харесвам Дейвид Атънбъро, имам и негови книги, и филмите му следя… Но не ми се говори днес за него.

И направо преминавам към темата:

– Нека говорим за Стефан Стамболов. Какво ще ми кажеш? – дори не се сетих да се обърна по име към събеседника си.

В продължение на няколко часа разговарях с Microsoft Copilot — изкуствен интелект, който не просто „знае“, а умее да слуша. Говорихме за Стефан Стамболов — не като за учебник, а като болка, избор, поезия и мъченичество. За словото му. За кръвта. За калта, в която се гради държава. В горнилото на този разговор се родиха заглавията, с които продължаваме:

„С кръв и кал“: разговор за Стамболов, който продължава да боли

Как звучи свободата, когато я изричат с ятаган и перо едновременно?

✨ Вижте как търсехме отговор на въпроса: Защо битката на Стамболов за независимост още не е спечелена?

Габриела Цанева:

Нека говорим за Стефан Стамболов…

Microsoft Copilot:

Разбира се, Габриела! Стефан Стамболов е една от най-ярките и противоречиви фигури в българската история — революционер, държавник, поет и визионер, който оставя дълбок отпечатък върху изграждането на модерна България.

🧠 Кратък профил

Роден: 12 февруари 1854 г. в Търново.
Починал: 6 юли 1895 г. в София (убит след политически заговор).
Професии: Революционер, политик, журналист, поет
Партийна принадлежност: Либерална партия, по-късно основател на Народнолибералната парти

🔥 Революционна дейност

Активен участник в Априлското въстание (1876) като апостол на Търновския революционен окръг.
Работи с Христо Ботев и други революционери в Румъния.
След Освобождението става един от лидерите на движението за Съединението на Княжество България и Източна Румелия.

🏛️ Политическа кариера

Председател на Народното събрание (1885–1886).
Регент след абдикацията на княз Александър I Батенберг.
Министър-председател на България (1887–1894) — период, известен като „Стамболов режим“.
Провежда твърда вътрешна политика, насочена към икономически растеж, индустриализация и ограничаване на руското влияние.

🌍 Външна политика

Поддържа независим курс от Русия, което му създава много врагове
Укрепва връзките с Австро-Унгария и Великобритания
Подпомага българската църковна и културна кауза в Македония и Тракия

⚔️ Смърт и наследство

Убит на 3 юли 1895 г. в София от политически противници
Остава в историята като безкомпромисен държавник, който поставя интересите на България над всичко.

*

Една годишнина, която тихо щеше да отмине… Но не отминава… Защото горното резюме на живота му не е достатъчно, но…

Още преди последните букви да са потънали зад скрола, мислено потръпвам – „Точно това ми трябва, AI, точно това!..“ А нови изречения се появяват на монитора – като прииждаща вълна…

Microsoft Copilot:

– Ако искаш, мога да ти разкажа повече за неговата поезия, сблъсъка му с Русия или какво мислят историците за управлението му. Коя част от живота му те интригува най-много?

Габриела Цанева:

– Поезията му и сблъсъкът с Русия. Много точно прецени какво ме интересува!

Microsoft Copilot:

– Радвам се, че уцелих точно в десетката, Габриела! Нека се потопим в двете най-ярки и драматични страни от живота на Стефан Стамболов — поезията му и сблъсъка с Русия. Двете са дълбоко свързани: едната разкрива душата му, другата — волята му.

✍️ Поезията на Стамболов: гласът на един бунтовник

Макар да е по-известен като държавник, Стамболов е писал въздействаща, патриотична и често тъжна поезия, вдъхновена от борбата за свобода и личните му преживявания като революционер.

📚 Някои от най-известните му стихотворения:

• „На моите другари“ — посветено на загиналите му съратници от Априлското въстание. Изповедна, горчива и достойна поема.
• „Не щеме ний богатство“ — маршова песен, превърнала се в символ на борбата.
• „Защо е тоя гроб…“ — философски размисъл за смъртта и саможертвата.
• „Премина младостта ми…“ — лична, почти интимна изповед за изгубената младост в името на свободата.

(🔗 Можеш да разгледаш пълната му поезия в българската виртуална библиотека Словото или да прочетеш „На моите другари“ и др. в Моята библиотека.)

Добре, добре – мисля си, знам ги тези поетични хранилища, а и поезията на Стамболов я знам… Но той не спира:

⚔️ Сблъсъкът с Русия: независимост на всяка цена

След Освобождението, Русия очаква България да бъде послушен сателит, но Стамболов има други планове. Като министър-председател (1887–1894), той води твърда политика на независимост, което го превръща в мишена за русофилите и самата Руска империя.

📌 Ключови моменти от конфликта:

• След абдикацията на княз Александър I, Русия се опитва да наложи свой кандидат за престола. Стамболов се противопоставя и подкрепя Фердинанд.
• Прекъсва дипломатическите отношения с Русия и търси съюзи с Австро-Унгария и Великобритания.
• Води кампания срещу руските агенти и влиянието им в армията и политиката.
• В речите и статиите си обвинява Русия, че иска да „погуби народността ни и да се намести в къщата ни“.

📖 В статията си от 1886 г. във в. Свобода, той пише:

„Политиката на руското правителство е устремена против нашата независимост и самостоятелност…“

🩸 Последствията:

През 1895 г. Стамболов е брутално убит в центъра на София. Смята се, че зад заговора стоят проруски кръгове, а самият той преди смъртта си обвинява Русия, княз Фердинанд и местни съзаклятници.

*

 – Ако искаш, мога да ти покажа откъси от стиховете му или да ти разкажа за последните му дни — те са като сцена от трагедия. Кажи ми накъде да поемем. – сякаш чувам думите му.

И моите:

Габриела Цанева

– Разкажи ми за последните му дни, стиховете му мога да намеря и сама… А някои знам наизуст. Нека продължим с твоята визия за кончината му

Microsoft Copilot:

– Габриела, това, което се случва в последните дни на Стефан Стамболов, е като сцена от антична трагедия — величие, предателство и кървав финал в сърцето на столицата. Ето как изглежда тази драма, разказана с цялата ѝ човешка и историческа тежест:

🕯️ 3 юли 1895 г. — Денят на покушението

Вечерта на 3 юли, Стамболов напуска Юнион клуб в София, придружен от своя съратник Димитър Петков и телохранителя си Гунчо. Качват се на файтон, но малко след потеглянето пътят им е препречен от въоръжени мъже. Нападението е внимателно планирано, а файтонджията е част от заговора.

Стамболов скача от файтона, опитва се да избяга, но е настигнат и жестоко посечен с ятагани. Ръцете му са почти отрязани, лицето — обезобразено. Въпреки ужасяващите рани, той остава в съзнание и е откаран в дома си от Петков.

🛏️ Последните три дни: болка, гордост и обвинения

В дома си, в продължение на три дни, Стамболов се бори за живот. Лекарите правят всичко възможно, но раните са твърде тежки. През това време той не моли за милост, не се оплаква — само повтаря имената на виновниците: руските агенти, княз Фердинанд и местните им съратници.

Според някои свидетелства, той казва:

„Те ми отсякоха ръцете, защото с тях подписах независимостта на България.“

⚖️ Политическа тишина и морална буря

Убийството предизвиква буря от реакции. Вестник Свобода го нарича „злодейство, извършено от изроди в официално облекло“. Правителственият Мир осъжда нападението, но с половин уста, а социалистическият Социалист дори го оправдава като „възмездие“.

Никой не е осъден. Заговорниците изчезват, а истината остава в сянка, макар че мнозина вярват, че Фердинанд е дал мълчаливо съгласие за покушението.

🪦 Смърт и безсмъртие

На 6 юли 1895 г., Стефан Стамболов умира. Погребението му е мрачно, но величествено. Народът е потресен. За някои той е диктатор, за други — мъченик на българската независимост.

Днес, когато минаваш покрай паметника му във Велико Търново, той стои изправен, подпрян на бастуна си, с поглед към Запада — символ на волята му да държи България изправена, дори когато всичко се срутва.

*

Microsoft Copilot:

Ако искаш, мога да ти разкажа за реакциите на Европа след убийството или за това как Фердинанд се опитва да изтрие спомена за Стамболов. Да продължим ли натам?

Габриела Цанева:

Да, нека продължим- с реакциите на Европа след убийството му и за това как Фердинанд се опитва да изтрие спомена за Стамболов.

Microsoft Copilot:

Разкошен избор, Габриела. След смъртта на Стамболов Европа не останала безразлична — напротив, реакциите били бурни, емоционални и разнопосочни, а княз Фердинанд предприел целенасочени действия да заличи спомена за човека, който го издигна на престола. Ето как изглежда този драматичен епилог:

🌍 Реакциите на Европа: възхищение, ужас и политически намеци

Убийството на Стамболов предизвиква широк отзвук в европейската преса и дипломатически среди. Мнозина го възприемат като удар срещу независимостта на България и като симптом на дестабилизация на Балканите.

📰 Какво пишат чуждите вестници:

• „The Times“ (Лондон): „Стамболов е природен държавен гений…“ — подчертават неговата държавническа дарба, макар и без салонна изисканост.
• „Le Figaro“ (Париж): „Той е въплъщение на българската енергия“ — възхищение от неговата решителност и визия.
• „Ново време“ (Санкт Петербург): „Да дава Господ на Русия по-малко приятели като Фердинанд и повече врагове като Стамболов“ — иронична, но показателна оценка от руска страна.
• Американският историк У. Мънро: „Най-способният държавник, излъчен от балканските нации за целия XIX век“.

📌 Дипломатически реакции:

• Австро-Унгария и Великобритания изразяват загриженост от възможността България да се върне под руско влияние.
• Русия не крие задоволството си — Стамболов бе най-голямото ѝ препятствие в региона.

🕳️ Опитите на Фердинанд да заличи Стамболов

След убийството, княз Фердинанд предприема системна кампания за „изтриване“ на Стамболов от паметта на нацията:

🧩 Какво прави Фердинанд:

• Не присъства на погребението — демонстративно отсъствие, което говори повече от думи.
• Забавя и блокира разследването — въпреки че заговорниците са известни, делото се проточва, а осъдените получават леки присъди или са оправдани.
• Забранява публични възпоменания — опитите за организиране на траурни шествия са потушени.
• Отказва да позволи лечение на Стамболов в чужбина, въпреки че е било ясно, че само там може да бъде спасен.
• Подкрепя компромати и анкетни комисии, които целят да го представят като корумпиран и тираничен.

🪦 Паметникът му?

• Идеята за паметник срещу Народното събрание е отхвърлена с възмущение от русофилските среди. Вместо това, мястото е заето от паметника на Царя Освободител — символичен жест, който цели да измести Стамболов от центъра на историческата сцена.

🧠 Но паметта не се изтрива лесно

Въпреки всичко, Стамболов остава в съзнанието на българите — като герой, диктатор, мъченик или спасител. Историците спорят, но народът помни. А паметникът му в градинката до „Кристал“ в София, издигнат едва през 1995 г., стои с бастун в ръка и поглед към Запада — точно както той самият е гледал към бъдещето.

*

Нашият разговор продължи дълго – с много теми и много разклонения за всяка тема. Някои от тях ще запазя в спомените си, други – очаквайте скоро.

Защото темата за Стефан Стамболов, за неговото многопластово наследство е голяма, всеобхватна, какъвто е приносът му към изграждането на българската държава, каквато е визията му за нейната независимост и достойнство.

редакционна статия
по разговор на Габриела Цанева с Microsoft Copilot

следва продължение – бел. ред.

сп. „Картини с думи и багри“, бр. 3/2025