Не за първи път пиша за поезията на Кирил Назъров – както за сатиричните му книги, така и за неговата лирика и стиховете му за деца. И трябва да призная, че най-голямото, поне за мен, предизвикателство е да надникна в света вълшебника, който води така умело диалога си с най-малките читатели и да погледна с техните очи пътечката, която им сочи!

И ето, поредната негова книга с поезия за деця вече е литературен факт. Красиво илюстрирана от приятели-художници на автора, книжката излиза в началото на май 2025 г. със знака на изд. gabriell-e-lit, София като печатно издание с корица на Пламен Петров, художествен дизайн на Нина Христова и с консултант проф. Костадин Динчев.

*

Още от корицата, стихосбирката ни отвежда в приказния град гора!

Още с първите строфи елегантната поезия на Кирил Назъров твори картини и образи, които остават незабравими:

Пъстрее гората –
вълшебна отколе, 
очаква децата 
и есен, и лято,
и зима, и пролет.

Петстишната строфа, твърде рядка в българската поетична традиция, веднага грабва вниманието със своята разчупеност и освободеност; не прави изключение и римата – „отколе“/ „пролет“. Добър пример за всеки читател, особено за младия – как трябва и може да се борави с думите, за да се постигне лекота и красота на израза.

Тази лекота и красота присъстват и се усещат в цялата стихосбирка. Много са поетите, които умеят да боравят с римите – създават оригинални, интересни образи и метафори с думи, които формално са рими, но, макар да броят сричките, не успяват да уловят ритъма, асонанса и дисонанса в мелодията да словото.

При Кирил Назъров не е така – неговите стихотворения имат гласа на гората и вятъра, на ручея и вълните, чуваме в тях песента на славея, рева на жирафа с шал на врата, стъпките на заю и лиса в снега, полета на орела и осата, усещаме ласката на слънцето и любовта, която струи от всеки ред, който неусетно сме поели дълбоко в същината си.

*

Но целта на поета, който е приел нелеката мисия да пише за деца не се изчерпва само с това да постигне поетично съвършенство; не само да изгради естетическите критерии  на младите си читатели, но и да насърчи любознателността им:

Зоват ме чудните пътеки:
– Приятелю, по нас тръгни!
Из храстите, тревите меки,
скалите… Вредом надникни!

И това не стига – трябва да посочи деликатно и ненатрапливо най-важните, най-дълбоките ценности, тъй изхабени, за-хвърлени напоследък:

Запяват в хор безброй пътеки:
– Когато всякъде надникнеш,
ще опознаеш и навеки
земята родна ще обикнеш!

Много са уроците, които децата трябва да научат – не само за нещата и връзките между тях, но и за отношението ни към света и онези, които ни заобикалят; за отношението ни към основните права на личността и понятия, като свобода и вярност, идеал и любов. Всяко стихотворение идва със своето ценно житейско послание:

Но на Цвета туй помогна, тя разбра:
Чичопей не пее щом е в плен   
и далече от любимата гора!
Щом го пусна тя,
Птичето далече отлетя
и запя…

*

Добър, оригинален; но бих го нарекла и педагогически подход при структурирането на стихосбирката предлага познавачът на детската психика и интелигентност Кирил Назъров.

Почти всяко стихотворение води след себе си или следва гатанка в стихове, за която подсказва отговора:

Твойто бодро „Тра-та-ра…“
се разнася над селцето – 
в приказния град Гора,
а отеква ми в сърцето.

И гатанката:

Цял ден чукат върху клоните,   
ала не коват пирони те.
Чуй ги – чукат с чуден чук   
ту оттатък, ту пък тук…
Чукат от зори до здрач и
бързат горските ковачи…  
Не ковачи, а…/ичавлъК/

Самите гатанки също са изградени така, че отговорът идва с рима.

Така, малкият читател научава много за света, но и за стихията на думите, онези градивни елементи, които ще оформят начина на мислене, изразяване и вътрешната същност на личността.

Тук ще добавя, че графичното изписване на отговорите на гатанките също е решено многозначно и далеч не скучно. Виждате по-горе обратното изписване на думата; другаде, обаче, последното стихче завършва с многоточие, което чака римуван отговор:

В слънчев ден 
тя върви до мен.
Облак щом се зададе, 
в миг изчезва!
Но къде?
Някъде навярно нанка
моята немирна /С–-/

*

Композиционно, след въвеждащите в приказния град гора стихотворения и гатанки, следват четири раздела, посветени на сезоните – „Пролетничета“, „Ласките на лятото“, „Есенно пъстробагрие“ и „Вълшебства в зимната гора“.

И така, малчуганите могат не само да усетят цветовете и ароматите, топлината и дъжда, вятъра и припека, снега и мраза на годишните времена, но и да научат за цветята и животните, които се пробуждат и засповат, които живеят и общуват с природата през всеки месец и сезон.

За най-малките – идват на помощ илюстрации и снимки, които показват онова, което казват стиховете.

Пристрастна съм – като читател и почитател, като издател…

И все пак – без съмнение, пред нас имаме една книга за деца, която ще обогати душата и съзнанието на всеки малък читател, а на по-големите – ще подари истинска наслада от четенето на поезия – звънка, ясна, чиста, стройна и красива!

На добър път!

Габриела Цанева, 

в. „Литературно земеделско знаме“, бр. 2/2025, бр. 3/2025

сп. „Картини с думи и багри“, бр. 2/2025

сп. „Литературен свят“, бр. 179, юни 2025