9-ТО МЕЖДУНАРОДНО ТРИЕНАЛЕ НА ГРАФИКАТА

От 5 декември 2023 до 31 януари 2024 всички изложбени зали в галерията на СБХ – Шипка 6 представят великолепна панорама на съвременното световно и бъл-гарско графично изкуство. Международното триенале на графиката – София е форум, представящ актуалните тенденции и постижения в съвременната графика.

Проявата има 29-годишна история, триеналето е сред значимите международни платформи в областта на визуалните изкуства, благодарение на което в България са показани хиляди графични произведения на автори от над 40 държави от целия свят.

 Главен организатор е Съюзът на българските художници, секция „Графика и илюстрация“.

Мотото на настоящото Девето триенале е RE-BIRTH. Return to Importance. Без това да е задължителна тема за участниците, чрез нея организаторите желаят да  изразят респекта си към постиженията и стремежа към обновление и търсене на нови идеи и изразни средства в съвременната графична култура.

Селекционното жури, в състав: Буян Филчев, председател и членове: Аделина Филева, Анна Цоловска, Васил Колев, Весела Радоева, Веселин Дамянов – Вес, Виолета Апостолова, Десислава Христова, Елена Панайотова, Майя Чолакова , Регина Далкалъчева , Стефан Гаджовски, Цвета Петрова, Цветан Казанджиев допуска и представя пред зрителя близо 200 автори от 26 държави.

Международно жури за определяне на наградите включва Буян Филчев (България), председател на организационния комитет; Десислава Христова (България); Мариана Смит (САЩ); Майкъл Кемпсън (Австралия); Давид Артеагоитиа (Испания); Педро Галилея (Испания)

Голяма награда е присъдена на Таичи Кодама, Япония. Две равностойни награди получават Виктор Мануел Ернандес от Мексико и Пьорт Журек от Полша. Наградата за млад автор е присъдена на Мириам Гесалага, Испания, а наградата на фондация СIЕС, Испания е за Евелина Кола-ковска от Полша

С почетни дипломи са отличени Александра Ласон, Полша; Валтер Риндоне, Полша; Мартина Ржепечка, Полша; Марта Джиомджиора, Полша; Хенрик Кромиковски, Полша; Владимир Миланович, Сърбия; Роберт Янчович, младши, Словакия; Кармен Исаси, Испания; Людмил Георгиев, България; Васил Колев, Българи, а с поощрения за млади български автори Елена Янкова и Христо Георгиев от България.

Селектираните произведения са изложени в залите на първи и втори етаж в галерията на ул. „Шипка“ 6, като пространството е разпределено между обща из-ложба три и съпътстващи изложби – „Референти“ – съвременна испанска графика, куратори – Давид Артеагоитиа и Педро Галилея (Испания); сборна изложба на австралийска графика, куратор – Майкъл Кемпсън и самостоятелна изложба на Джанг Хюей, Китай – носител на Голямата награда от предходното, осмо издание на триеналето.

Това е официалното представяне на събитието, отразено от организаторите. /изт. Галерия „Шипка“ №6/

*

Тук ще представим само няколко графики от общата изложба, като обърнем повече внимание на австралийското и испанското представяне, както и на самостоятелната изява на Джанг Хюей. Не претендираме за цялостен анализ на събитието, нито за професионален поглед върху определена изява.

Ще покажем  само онези, които с нещо ни впечатлиха. Те не са най-добрите, нито най-големите, ярките или красивите… Просто – те ни плениха…

В огромното изложбено пространство посетителят се губи сред разнообразието от картини – цветове, форми, стилове. И само понякога погледът и умът са в синхрон, който позволява едно задълбочено, макар и мигновено възприятие.

Не могат да се отминат, без да бъдат забелязани графичните силуети, центрирани срещу входа, които поразяват с размерите си /сравними с човешки ръст/, но и с материала, върху който е отпечатано графич-ното изображение – текстил:

Още по-впечатляващо, почти смущаващо е следното изображение, също отпечатано върху текстил, но размерът е още по-впечатляващ – заема почти цяла стена на огромната зала:

Могат да се видят още по-необичайни творби – изображения върху стара телефонна кабина, или разположени на пода, които показват по-скоро стремеж към оригиналност, отколкото графично майсторство, но при всички случаи са ярки послания към уморения и преситен зрител – един вик за различност и опит да бъде постигната.

Лично за мен интересни бяха някои от ансамбловите творби, чието разглеждане в цялост, в съвкупността на тяхната заедност, е ключово за разбирането на творческия замисъл на художника и неговото послание.

      Но те са и нещо друго – един вход към чуждото усещане за завършеност; един път, по който се опитвах да намеря собствените си отговори, да уловя неуловимото случване на онзи момент, който определя една творба като такава – моментът на отделянето; моментът на погледа, който фиксира състоянието.

Тези мои търсения не намериха своя отговор, но творбите, които видях обогатиха, претовариха сетивата ми и способността ми да реагирам на предизвикателството „изкуство“.

Кое определя една графика като изкуството – това вече не бе важно.

Нито това – кога разликата в детайла определя едно произведение като завършено и кога го прави друго, различно.

Един добър пример е графиката, изпълнена със смесена техника на българската художничка Мария Духтева:

Мария Духтева България Три луни см т-ка

Общата експозиция в двете големи зали на галерията на ул. „Шипка“ №6 е внушителна художествена изява на много, и много талантливи автори, сред които изпъква цялостното представяне на българските графици – общо 46 души с над 100 графики и полската графична школа – общо 26 творци с около 80 творби. Силно е присъствието на деветима италиански автори, както и на източноазиатските гра-фици от Япония, Тайланд, Китай, Виетнам и Малайзия.

Интерес представляват графиките на скандинавците – представители на Швеция и Норвегия, както и на балканските автори от Румъния, Гърция, Сърбия, Хърватия, Босна и Херцеговина. Сред европейските представители ще споменем участието на художници от Италия, Франция и Нидерландия.

Не липсват и американци – от САЩ, Канада и Аржентина, но най-колоритно и впечатляващо е присъствието на мексиканците – Мириам Кортес, Виктор Ернандес и Рикардо Галас.

Един щрих към словенската школа е литографията на Роберт Янкович, изпълнена в меки охрени тонове:

Роберт Янкович, Словакия, Ентомон, литография

Подбор и коментар: Габриела Цанева,

сп. „Картини с думи и багри“ бр. 4/2023