Запознах се с белетристичните текстове на Венелин Терзиев чрез редактора им Силва Василева – човек и професионалист, когото ценя и уважавам.

В един горещ юлски ден на 2022 г. получих от нея писмо с шест есета. Направи ми впечатление експресивна сила на езика и ерудицията на автора. Венелин Терзиев – име, което не познавах, но вече знаех, че ще запомня. А причината за това бе както безспорното качество на текстовете му, така и мигновената духовна близост, която почувствах.

Каква беше изненадата ми, когато научих, че Венелин Терзиев е инженер химик, също като мен, и също като мен има интереси в много и различни сфери на техническите и обществени науки, но не на последно място и към изкуството на думите. Богатата му академична биография задълбочи интереса ми към есеистичното му творчество. А то се оказа една необятна планета, която тепърва предстои да бъде изследвана.

*

Ще започна с необичайната архитектура на неговите импресии, включващи лични разсъждения върху определени, а често и твърде аморфни, разливащи се към друго теми, подкрепяни с цитати от стихотворения – известни стихотворения на класици на българската литература, или пък съвсем непознати творби на неутвърдени автори. Преднамерено или не, в едно есе можем да намерим имена от различни поколения, стихове с различна ритмика и стил, но – обединени от общо послание; често съзвучно, но понякогане съвместимо с настроението на лирическия „Аз“. И накрая,като препратка или като основен аргумент, следва биографична справка за личността, провокирала авторовите търсения. Понякога тази част е отделена като точен цитат/препратка към уикипедия, или друг официален сайт, но понякога е най-съществената, макар и имплицитна част от тъканта на есето.

*

Всяка от тези три категории белетристично-философски статии на проф. Венелин Терзиев заслужава вниманието и адмирациите както на четящата публика, така и на литературната критика. Да се аргументирам с това, че са написани с дълбоко разбиране на горещите проблеми на днешния ден, едновременно с ярка емоционалност и с култивирана академична рационалност от мислещ, чувстващ и четящ човек, е недостатъчно.

„Книга за мечтите“ е една болезнена диагноза за обществото, в което живеем, което може да ни дехуманизира по много и различни начини, но може и да не успее, ако съхраним доброто в себе си. Всяко есе е породено от конкретно събитие, има своята вътрешна история и следва пътеките, по които тя се развива, но всяко от тях води към авторовата позиция, която може да се изрази най-просто като „стремеж към човечност“. И този стремеж се простира във всички посоки на плоскостта личност-общество.

*

Като главен редактор на списанието за литература и визуални изкуства „Картини с думи и багри“ съм щастлива, че имах възможността да дам публичност на много от тези оригинални текстове, които се превърнаха в ярки и красиви щрихи към малкия отрязък от пейзажа на изкуството, който се опитваме да покажем, а те са:

Драскотината живот – брой 3/2022 – печатно и онлайн издание. Есе-анализ за поезията на Иванка Павлова;

Гарите на нашия живот – брой 3/2022 – печатно и онлайн издание. Есе за поезията на Тони Теллалов с цитирани стихотворения на Тони Теллалов;

Правилното решение – брой 3/2022 – печатно и онлайн издание. Есе с цитати от Стивън Кови, Мая Анджело, Уилям Шед, Уинстън Чърчил;

Пътеките на живота – брой 3/2022 – онлайн. Есе с цитати от поезията на Пеньо Пенев, Мария Донева, Гълъбина Митева, Ваня Статева, Росен Василев;

Цветята в градината – брой 3/2022 – онлайн – есе;

Случайни срещи със случайни хора няма – брой 3/2022 – онлайн. Есеистичен разказ за среща с Иванка Попова с цитати от поезията на Иванка Павлова;

Първият учебен ден – брой 3/2022 – онлайн. Есе с цитати от Христо Ботев, Иван Хаджийски, Ангел Балевски, Марко Семов;

Силата на моралния избор – брой 3/2022 – онлайн – есе за живота и научното и обществено-философско наследство на Лайнъс Карл Полинг;

Алхимия на смисъла и вярата – брой 3/2022 – печатно и онлайн издание. Есе за творчеството на Константин Павлов с цитати от поезията и препратки към биографията му;

Спасението, наречено „стърчащите хора“ – брой 4/2022 – онлайн. Есе с цитати от поезията на Константин Павлов, Александър Петров, Пеньо Пенев, Валери Петров, Ariadna;

За „По стъпките на тъгата“ – брой 4/2022 – печатно и онлайн издание. Есе-рецензия на стихосбирката на Иванка Павлова „По стъпките на тъгата“ с цитирани стихотворения от книгата;

За простите неща и посредствеността – брой 4/2022 – печатно и онлайн издание – есе с цитати на Хърбърт Хувър;

Животът като антракт – брой 4/2022 – печатно и онлайн издание. Статия за поезията на Добромир Тонев с цитати от поезията и препратка към биографията му;

Незададени въпроси за истината – брой 4/2022 – онлайн. Есе с цитати от поезията на П. К. Яворов и Стана Димитрова;

Очакване на утрото – брой 4/2022 – онлайн. Есе с цитати от поезията на Максим Максимов, Пол Елюар, Петя Дубарова, Мария Лалева, Гергана Сотирова;

Когато вчерашното днес е вече утре – брой 4/2022 – онлайн. Есе с цитати от поезията на Пепа Николова, Веселин Ханчев, Георги Начев.

Интересен в този случай е фактът, че в списанието двама читатели са коментирали статията със собствени стихотворения и размисли, на които Венелин Терзиев отговаря с ново есе;

Поетически номад на любовта – брой 4/2022 – печатно и онлайн издание. Есе за поезията и личността на Данаил Антонов с цитати от негови стихотворения и препратка към биографията му;

Свършват думите – брой 4/2022 – онлайн. Есе с цитирани стихотворения на Лияна Фероли, Ирина Габровска, Мария Донева, Петър Караангов, Любомир Левчев, Мартин Спасов;

Различията между нас не правят доброто различно – брой 4/2022 – онлайн. Есе с цитирани стихотворения на Никола Вапцаров и Гео Милев, публикувано по повод годишнина от рождението на Вапцаров;

Усещане за река – брой 4/2022 – онлайн. Есе с цитирани стихотворения на Христо Фотев, Николай Милчев /поезия/ Лао Дзъ, Лаура Гайего, Мигел Сухико;

За времето, хората и Коледа – брой 4/2022 – онлайн – есе;

За съдбата и поезията на Далчев – брой 4/2022 – онлайн. Есе за поезията и личността на Атанас Далчев с цитирани негови стихотворения;

В последния ден на годината – брой 4/2022 – онлайн – есе;

Жената с цветните обувки – брой 1/2023 – печатно и онлайн издание – есе;

Разсечени думи – брой 1/2023 печатно и онлайн издание. Есе-рецензия за книгата на Любчо Иванов „Бащата на нещата“;

Разкъртените зидове на душата – брой 1/2023 – печатно и онлайн издание – есе;

Не стигат силите за ново заглавие – брой 1/2023 – онлайн – есе…

*

Не очаквах, че списъкът ще се окаже толкова дълъг, изпъстрен с много познати и непознати имена. Един своеобразен пътеводител в съвременната поезия, но не само.

Интересна е и „пътната карта“, очертана от местата, на които са писани есетата, посочвани от автора в края на всяко… Защото те не са родени в сумрака на някаква стая, дълбоко скътана в пещерата „у дома“ или извисяваща се над облаците. Тези есета са писани „на път“. Като разхвърляни камъчета светят в плътта на земята градовете, дали временен подслон на автора, но чертаят не пътеката на неговите стъпки, а един широк хоризонт. Оня, от който той гледа света и от който ни кара да го погледнем.

Но това е друга тема – може би – следващо пътешествие на духа…