Умореното ми тяло
от нищуване,
залепнало във фотьойла…
Мисълта се изтъркули по полегналите рамене –
накъде се е запътила?
Губя я, преди да стигна до края ѝ.
И се питам – къде се изгубиха всичките?
Мислите за бъдещето –
моето бъдеще и
онова, на държавата,
на планетата?
Моето бъдеще – плоска пътека
без възвишения и падини,
без треви, камъчета
и змийчета –
моята пътека –
ще стигне ли далеко-
не искам да знам.
Там,
в бъдещето, няма място за поети.
Бъдещето на държавата уморено лежи
в изранените крака на общество.
Босо общество, изпосталяло, гладно,
мразещо себе си;
жадно –
за самоунижение и безперспективност.
Защото там лесно се живее –
в тинята, където не ти пука за друго,
освен за пари…
Не просто „за пари“, а за „едни пари“,
които могат да бъдат взети –
отнети, убити…
Болно общество, което не иска просперитет,
а само пет.
Не искам да пиша за него.
Остава планетата.
Онази, ограбена, с рани.
Одрана,
взривена,
окървавена –
кръвта ѝ тече от всичките вени.
А ние лицемерно плачем
за „глобалното затопляне“.
И влачим
вериги за вини,
които си самовменяваме…
О, колко е хубаво да сме зли!
Какво безумие: „Променихме климата, човеци!“.
Поредният призив към слабоумие!
Слабоумието да вярваме.
Ти, вярваш ли в глобалното затопляне?
О, ако не вярваш си еретик и плоскоземец…
И ние казваме, че вярваме, защото не сме плоскоземци.
И новата религия шества.
Но на мен не ми пука.
Но и защо да ми пука? За планетата?
Драскаме по милиардната ѝ плът
едва от сто години и си въобразяваме,
че ще я променим необратимо,
дълбоко
и невъобразимо…
Не, не ми пука – за глобалното затопляне.
Пука ми за замърсените реки и почва,
за изчезващите видове,
за унищожения живот…
Пука ми за невежеството,
болестите
и войните.
Не просто „пука ми“. Кървя.
Мислите се плъзгат по гладката ми плът,
търкалят се по мен като водни перли,
а после…
Няма после.
Разбягали са се.
И аз се взирам пусто
във монитора,
и бялата му паст
се взира в мен –
потъваме взаимно в себе си.
Изчезнал пиксел – мигам в затворените си очи.
Ще се пробудя ли?
Ще будя ли.
About Габриела Цанева
Габриела Цанева е български поет, писател и издател. Родена в Русе, завършва Математическа гимназия „Баба Тонка“ със специалност "програмиране". Дипломира се като инженер-химик в ХТМУ – София. Защитава дисертация, за което ѝ е присъдена научната степен „доктор" в областта на техническите науки. Работи като журналист във вестниците "Народно земеделско знаме" и "Земеделско знаме" и като гл. специалист по хроматографски анализ. По-късно завършва право и работи като адвокат в Софийската адвокатска колегия до 2019 г. От 2003 година е член на Сдружението на българските писатели. През 2012 г. става редактор във в. "Литературно земеделско знаме". През 2018 г. регистрира издателство gabriell-e-lit и започва да издава "Картини с думи и багри" - списание за литература и визуални изкуства. Библиография: Публикува в списание „Родна реч“, във вестниците „Век 21“, „Демокрация“, „Народно земеделско знаме“, „Земеделско знаме“, „Литературен форум“, "Труд", "Словото днес", "Литературно земеделско знаме", електронните списания "Литернет", "Нова социална поезия", "Нова асоциална поезия", "Хайку свят" и други. Публикувани книги - „Миналото в мен“ (документална повест, 1994, 2010, 2019, 2020) „Догонвам бягащия ден“ (стихосбирка, 1998, 2019) „Треви под снега“ (роман, 2000; 2020) „Реши се и ще си свободен“ (есета и стихове, 2001; 2020) „Заскрежени птици“ (стихосбирка, 2008; 2011) „Шофьори“ (новела, 2008) „Врабче върху антената“ (стихосбирка, 2010) „Светлата пътека към звездите“ (стихосбирка, 2010) „Искам себе си“ (хайбун, 2011; 2021) „Състояния“ (хайга, 2013; 2020) „Бурята сплита ръце“ (стихосбирка, 2016; 2021) „Високосният ден“ (лирика, 2018; 2020) „Живота в стих събрах“ (сборник, 2019; 2020) „Стъпки по пламъци“ (лирика, хайбуни 2019; 2020) "Толкова е рано" (роман 2020) "Оскъдни дни" (лирика, 2020) "Нощта на щурците" (лирика, хайбуни, хайга 2021), "Кръстопът на сънища" (лирика, хайбуни, хайга, 2022), "Зад гърба" (лирика, хайбуни, хайга 2023, 2024), "Живея със седем котки. Ренсаку 100 хайку" в съавторство с Димитър Анакиев (хайку, хайбун, 2023), "През погледа ми" (литературна критика, коментари, обзори, есета, 2023, 2024)