КОМЕНТАР: Габриела Цанева

Когато, в последните дни преди Коледа получих от Зорница Харизанова най-новите акварели на Иван Додов на тема зима и Коледа, не можах да не си спомня едно мое танка стихче:

отражението
на изгрева
в ледена висулка

колко са цветовете
на зимата?!

И наистина, колко са цветовете на зимата?

Черно и бяло – безлистни дървета в снежно поле… Това е представата ми за зима. Забранените за акварела цветове…

Но колко е лесно да видим и сивото на надвисналото над върховете на дърветата небе, и техните кафяви тела, мокри от дъжда. Колко лесно е да потънем в лепкавото сиво-охрено на калта, да вдъхнем мръсното бяло на мъглата.

Когато мислим за зима, представяме си сняг и синева. Сещаме се и за неизбежното, неизменно златно на слънцето, раз-пръснато по ледените връхчета на настръхнели повърхности. Но – колко често ги виждаме истински?

Този истински поглед е погледът на художника…

Зимна светлина –
пожарът на слънцето
в снежна гора

Не за първи път представяме Иван Додов с негови зимни акварели. Но този път няма да говорим за неговата техника като акварелист, нито за тематиката, обектите на изобразяване и посланията…

Само за цветовете и тяхното отражение върху сетивата на възприемащия; за неговата палитра, която променя представата ни за зима…

Синьото и жълтото доминират в тези картини, с всичките им възможни нюанси. Двата цвята, които изграждат вълшебния свят, който художникът ни предлага.

слънчев проблясък,
златни фасади в снега –
зима на село

Замръзнал миг на моста –
момата не дочака
златната вода

Тази картина с особена яснота демонстрира уникалната способност на акварелната техника да изгражда двумерното пространството на листа по начин, който му дава още едно пространствено измерение, но да загатва и за четвъртото – времето. В горната част, дърветата са замръзнали в мига на своето сътворение, замислен от художника и завършен от капризите на попиващата в хартията вода. В долната част, обаче, виждаме тревата да „тече“ – нейните златни коси се носят от едно течение, което е едновременно истинско и отвъдсетивно, видимо и загатнато. Нещо, което остава като връзка между артиста и зрителя, и чието име е „магия“…

зимна магия –
слънчева трева тече
под замръзнала река

топлината на
вярата – колко лесно
се разлива в снега

планинска хижа –
сгушена в подножието
на елите

тежат листата
над реката –
плачеща върба

Един много ефирен акварел, в който дънерите на дърветата се разтварят в утринната мъгла, а тревите са застинали. И разлятата позлата по реката, под сянката на неокапали листа. Къде е източникът на светлината?!

Зимна магия…

Може би най-цветната от предложените картини на художника. Ако в другите акварели изобилстват нюансите на синьото и жълтото, които преминават във вио-летово-кафяво, тук виждаме яркото, осезаемо присъствие на зеленото, което в подсъзнанието ни дава и своя комплементарен цвят, червения, и така – ето цялата разложена бяла светлина на зимата в разбитата дъга на счупеното огледало:

счупено огледало –
безброй искрици
изгубена надежда

син сумрак под стрехите
и глъхнещите стъпки
на странник
по лилавите пътеки
под дърветата

хармония –
пожарът на изгрева
в снежна предутрин

уморен пътник
бърза към своето
спасение

Пътят е станал пътека, а боровете приличат на колиби, в които живеят при-казните горски същества. Писък на сова вещае падането на нощта. И някъде там, зад завоя, тиха вечер се стеле над селските покриви – мир и топлина… Сън, спомен, мечта…

зимна тишина –
водата на реката
е замръзнала

Габриела Цанева, сп. „Картини с думи и багри“, брой 4/2022