Неразслоени съдби

рой изгубени мечти,
изгорели желания,
пропуснати сънища,
несбъднати мигове,
неразслоени съдби…


искам
да съблечеш болестта
като дрипава дреха

искам
да зазвъниш с гласа
на всяка своя клетка

искам
слой след слой
да беля битието –
докато намеря
оня,
в който…

Кръвта ти шуми,
бълбука под кожата,
тупти, разприда
възела на китките
попива въздишките –
твоите,
моите
и
на лятото –
изсъхналия
дъх
на тревите,
разплутата
плът
на плода,
изкълваните семена –
на птиците
очите,
отнесените зърна –
на мравките
труда,
отвеяния мъх,
закичил
празните
гнезда…

Кръвта ти шуми,
бълбука под кожата,
ловя пулса ти –
хлъзгав като сьомга е –
и го изпускам,
всички там отиваме –
към вира,
от който сме тръгнали,
гребем
неистово
срещу бързеи
и водопади –
да погребем
избора,
който не искаме
да направим…

Кръвта ти шуми,
бълбука под кожата –
гризе
чакъла на вените,
някъде тайно трупа съсиреци,
някъде тайно изяжда времето…

Дишам –
златния прах на лятото
колко дълго
е чакано,
колко бързо –
отминало…

Не заспивай,
музиката на цикадите
не спира –
шуми водата
във вира,
слънцето
намира
прохода на сенките,
замира –
светлината увисна
безскоростна.
Не премигвай!
Мигът спря.

Не заспивай,
само притвори очи,
пусни лъчите
между миглите –
нека зениците
ти станат
сингулярности,
през който
лъчите
ще се проврат,
за да изпълзят
от тази вселена…

Пука се някъде плътта на вакуума,
извира някъде нееднородност,
и в тишината ти
писват цикадите,
и в тишината ми
всичко започва.


равноденствие –
под навеса паяжини,
вместо лъчи

Непознат's avatar

About Габриела Цанева

Габриела Цанева е български поет, писател и издател. Родена в Русе, завършва Математическа гимназия „Баба Тонка“ със специалност "програмиране". Дипломира се като инженер-химик в ХТМУ – София. Защитава дисертация, за което ѝ е присъдена научната степен „доктор" в областта на техническите науки. Работи като журналист във вестниците "Народно земеделско знаме" и "Земеделско знаме" и като гл. специалист по хроматографски анализ. По-късно завършва право и работи като адвокат в Софийската адвокатска колегия до 2019 г. От 2003 година е член на Сдружението на българските писатели. През 2012 г. става редактор във в. "Литературно земеделско знаме". През 2018 г. регистрира издателство gabriell-e-lit и започва да издава "Картини с думи и багри" - списание за литература и визуални изкуства. Библиография: Публикува в списание „Родна реч“, във вестниците „Век 21“, „Демокрация“, „Народно земеделско знаме“, „Земеделско знаме“, „Литературен форум“, "Труд", "Словото днес", "Литературно земеделско знаме", електронните списания "Литернет", "Нова социална поезия", "Нова асоциална поезия", "Хайку свят" и други. Публикувани книги - „Миналото в мен“ (документална повест, 1994, 2010, 2019, 2020) „Догонвам бягащия ден“ (стихосбирка, 1998, 2019) „Треви под снега“ (роман, 2000; 2020) „Реши се и ще си свободен“ (есета и стихове, 2001; 2020) „Заскрежени птици“ (стихосбирка, 2008; 2011) „Шофьори“ (новела, 2008) „Врабче върху антената“ (стихосбирка, 2010) „Светлата пътека към звездите“ (стихосбирка, 2010) „Искам себе си“ (хайбун, 2011; 2021) „Състояния“ (хайга, 2013; 2020) „Бурята сплита ръце“ (стихосбирка, 2016; 2021) „Високосният ден“ (лирика, 2018; 2020) „Живота в стих събрах“ (сборник, 2019; 2020) „Стъпки по пламъци“ (лирика, хайбуни 2019; 2020) "Толкова е рано" (роман 2020) "Оскъдни дни" (лирика, 2020) "Нощта на щурците" (лирика, хайбуни, хайга 2021), "Кръстопът на сънища" (лирика, хайбуни, хайга, 2022), "Зад гърба" (лирика, хайбуни, хайга 2023, 2024), "Живея със седем котки. Ренсаку 100 хайку" в съавторство с Димитър Анакиев (хайку, хайбун, 2023), "През погледа ми" (литературна критика, коментари, обзори, есета, 2023, 2024)
Публикувано на Импресия, Поезия и тагнато. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар