Пепел в очите.
Фучат климатиците
и капят в олуците.
Тихи са птиците
и те
пият влагата на сухите
листа, миризмите
на пръст, изхабените
рози, празните
цветя и техните
несбъднати размножения – те
пак пият звъна
на
безнадеждна
вълна –
онази вълна,
пълна
с очакване, с празна
черупка
в дланта
дупка
в главата
чупка
в лъкатушната
пътека
на миговете –
разхвърляни
камъчета, които гоним,
събираме,
и мислим, че ни водят към
сбъднати желания…
Пепел в очите
след дни отчаяние.
Пак чакаме
някой друг да реши
накъде ще
върви обрулената нация.
Как се надяваме,
как страдаме,
как искаме
да влезем в кожите
на онези, които избрахме,
на които вярвахме,
на които искаме да вярваме…
Колко умора,
прах по стъклата
на затворените прозорци,
зад които забравихме да гледаме;
зад които не искаме да погледнем.
Прах по листата
на изсъхналите цветя –
икебани някакви захвърлени,
остатъци от несбъднали се празници
празни
остават вазите,
в които може да се налее вода
мразя всички откъснати живи цветя,
кихам в прахта на живота си
все по-навътре потъвам,
все по-далеч от прозорците,
зад които прозира
силуета
на суетата.
Как исках да ги отворя широко,
как исках да зазвъня –
като опъната струна на вятъра.
Как исках – звука
на вибрацията ми да руши,
да взривява
доволството
и апатията,
примирението
и слепотата на мисленето…
Ах, как исках –
струната ми да зазвъни,
да завибрира в резонанса на Вселената…
Как исках –
всички злини
да заличи
и да започнем начисто…
Но защо никой не иска гласа
на собствената си струна?
Защо толкова лесно го предаваме
на всеки нов вожд?
About Габриела Цанева
Габриела Цанева е български поет, писател и издател. Родена в Русе, завършва Математическа гимназия „Баба Тонка“ със специалност "програмиране". Дипломира се като инженер-химик в ХТМУ – София. Защитава дисертация, за което ѝ е присъдена научната степен „доктор" в областта на техническите науки. Работи като журналист във вестниците "Народно земеделско знаме" и "Земеделско знаме" и като гл. специалист по хроматографски анализ. По-късно завършва право и работи като адвокат в Софийската адвокатска колегия до 2019 г. От 2003 година е член на Сдружението на българските писатели. През 2012 г. става редактор във в. "Литературно земеделско знаме". През 2018 г. регистрира издателство gabriell-e-lit и започва да издава "Картини с думи и багри" - списание за литература и визуални изкуства. Библиография: Публикува в списание „Родна реч“, във вестниците „Век 21“, „Демокрация“, „Народно земеделско знаме“, „Земеделско знаме“, „Литературен форум“, "Труд", "Словото днес", "Литературно земеделско знаме", електронните списания "Литернет", "Нова социална поезия", "Нова асоциална поезия", "Хайку свят" и други. Публикувани книги - „Миналото в мен“ (документална повест, 1994, 2010, 2019, 2020) „Догонвам бягащия ден“ (стихосбирка, 1998, 2019) „Треви под снега“ (роман, 2000; 2020) „Реши се и ще си свободен“ (есета и стихове, 2001; 2020) „Заскрежени птици“ (стихосбирка, 2008; 2011) „Шофьори“ (новела, 2008) „Врабче върху антената“ (стихосбирка, 2010) „Светлата пътека към звездите“ (стихосбирка, 2010) „Искам себе си“ (хайбун, 2011; 2021) „Състояния“ (хайга, 2013; 2020) „Бурята сплита ръце“ (стихосбирка, 2016; 2021) „Високосният ден“ (лирика, 2018; 2020) „Живота в стих събрах“ (сборник, 2019; 2020) „Стъпки по пламъци“ (лирика, хайбуни 2019; 2020) "Толкова е рано" (роман 2020) "Оскъдни дни" (лирика, 2020) "Нощта на щурците" (лирика, хайбуни, хайга 2021), "Кръстопът на сънища" (лирика, хайбуни, хайга, 2022), "Зад гърба" (лирика, хайбуни, хайга 2023, 2024), "Живея със седем котки. Ренсаку 100 хайку" в съавторство с Димитър Анакиев (хайку, хайбун, 2023), "През погледа ми" (литературна критика, коментари, обзори, есета, 2023, 2024)
Габриела Цанева / Gabriela Zaneva 