Портрет с думи на Харалан Недев

ПОРТРЕТИ С ДУМИ – Харалан Недев

Приятно бях изненадана, когато получих с посвещения четири авторски книги от Харалан Недев, издадени през последните две години. Няма да скрия, че с него ни свързва дългогодишно творческо общуване, което винаги ме е изпълвало с положителна енергия.

Не за първи път пиша за творчеството на Харалан Недев /както читателите си спомнят, наскоро го представихме в рубриката „На фокус“/, но истината е, че всеки път откривам нови  пластове в дълбините на неговите поетично-философски пространства.

СВЕТЛИНА НАД ХОРИЗОНТА и ОЗАРЕНИЯ

Ще започна този словесен портрет със стихосбирките „Светлина над хоризонта“, издание на издателство „Луна“, Габрово, 2018 г. и „Озарения“, издадена в Троян през 2020 г., двете под редакцията на инж. Стефка Тилева, художествено оформени и предпечатно обработени от автора.

Две малки книжки, подчинени на темата за Божественото проявление, която е движеща сила и на авторовото вдъхновение, и на неговото наситено, силно послание към читателя. Не бях подготвена за това лице на Харалан Недев, не очаквах да срещна него като поет-проводник на Бога. Всъщност, тук авторът е и публицист, и изследовател, и философ, и проповедник; той е и искрено вярващ. Но аз искам да вникна в същината само на поета и неговата съвършена поезия.

В „Светлина над хоризонта“ прави впечатление формата на 17-те стихотворения, всички изградени като нетипични сонети в шекспиров стил. Римите са чисти, изненадващи, картинни, а сонетният ключ е запомнящо се послание, с дълбок нравствен смисъл, който кара читателя едновременно да се замисли и възвиси.

Дуалното противопоставяне на вярата с научните постижения и открития е ключът и към цялостното авторово внушение, но дуализмът не спира дотук. Харалан Недев остава верен на търсенията си по осите добро-зло, морално-неморално, истина-лъжа. 19-те стихотворения от „Озарения“ отново са нетипични сонети с 18 стиха, като в последните два е изведена есенцията на цялостното послание. Съвършени като постройка, рима, ритъм и пълнота на метафоричното изразяване.

Докато опитът да бъде даден еднозначен отговор на основния философски въпрос за първичното в системата духовно-материално е до голяма степен спекулативен в „Светлина над хоризонта“, то в „Озарения“ авторът приема предизвикателството наред с поезията да използва и есето като начин за изразяване на позиция, разбиране и житейско кредо. Бих казала, тук по-успешно е постигната авторовата цел, в сравнение с опита му да наложи посланието си чрез изваждане от контекста на целия жизнен път на отделни фрази от определени ключови учени и мислители, които са използвани в първата стихосбирка.

КУКУРИГУ. САТИРА

На пръв поглед, съвсем различен е Харалан Недев в „Кукуригу. Сатира“, която излиза със знака на издателство „Луна“, Габрово през настоящата, 2021 г., отново под редакцията на инж. Стефка Тилева и с художественото оформление на автора.

Остра, изгаряща сатира.

Скалпел, който дълбоко прониква и реже възпалената, гнояща плът на обществения недъг. Като се замисли човек, здраво място в организма на българското общество няма. И огънят на поезията няма да го спаси – може би само ще освети онова, в което се спъваме без да виждаме в ежедневието си.

Както винаги, майстор на стихосложението, и със сатиричните си творби Харалан Недев дарява на читателя звъна на римите, а стройният напев на ритъма ни увлича и болезнено усещаме как се смеем над собственото си безсилие, превърнало ни в безразлични, цинични оцеляващи, изгубили желанието си да се преборят за един по-достоен живот в един по-чист свят. Но и тук лирическият „Аз“ търси моралните избори, противопоставя ги на грозното, отблъскващото. И тук вододел става ръбът на дуалността, а решението – след възприемането на цялостната картина на Универсума, да различим правилното от грешното.

В тази сатирична стихосбирка авторът не търси изход от съществуващото неприемливо състояние на зло, което ни обгръща, нито подтиква към търсене.

Дали защото вече е намерил собствения си изход по озарената пътека на вярата? Или защото е изгубил надеждата, че нашето общество може да бъде спасено – все едно дали чрез изцеление, или чрез промяна, а именно – чрез цялостно разчистване на съществуващата институционализирана корупционна и тоталитарна практика.

БЛАГОДАРЯ

Ще се спра накратко и на най-новата му книга, „Благодаря“, също на издателство „Луна“, Габрово, излязла тази година под редакцията на  инж. Стефка Тилева и художествено и графично оформена от автора. Тук е мястото да спомена, че 2021 г. е важна за Харалан Недев като година на житейска равносметка, която равносметка е неизбежна при изпълването на всяко наше десетилетие. На 25 март т. г. се изпълва деветото десетилетие от неговия живот.

Книгата съдържа 60 рецензии и отзиви за книги, творчески изяви и творчески портрети на Харалан Недев, както и биографични бележки. Заглавието е взето от изчерпателните думи на благодарност на автора към неговите читатели, приятели, редактори и рецензенти през дългите му творчески години.

Книгата е и пътеводител, и калейдоскоп, и своеобразна машина на времето. Но въпреки това, трудно е да избродим и съизмерим многопластното, многожанрово, разнообразно като тематика творчество на Харалан Недев.

За мен той остава един от малкото талантливи майстори на изящната словесност. Въпреки огромното си творчество /автор на 58 книги до момента/ той не изпада в многословие и поднася на читателите завършени, художествено издържани произведения.

Нека му пожелаем вдъхновен и озарен творчески път и занапред!

Непознат's avatar

About Габриела Цанева

Габриела Цанева е български поет, писател и издател. Родена в Русе, завършва Математическа гимназия „Баба Тонка“ със специалност "програмиране". Дипломира се като инженер-химик в ХТМУ – София. Защитава дисертация, за което ѝ е присъдена научната степен „доктор" в областта на техническите науки. Работи като журналист във вестниците "Народно земеделско знаме" и "Земеделско знаме" и като гл. специалист по хроматографски анализ. По-късно завършва право и работи като адвокат в Софийската адвокатска колегия до 2019 г. От 2003 година е член на Сдружението на българските писатели. През 2012 г. става редактор във в. "Литературно земеделско знаме". През 2018 г. регистрира издателство gabriell-e-lit и започва да издава "Картини с думи и багри" - списание за литература и визуални изкуства. Библиография: Публикува в списание „Родна реч“, във вестниците „Век 21“, „Демокрация“, „Народно земеделско знаме“, „Земеделско знаме“, „Литературен форум“, "Труд", "Словото днес", "Литературно земеделско знаме", електронните списания "Литернет", "Нова социална поезия", "Нова асоциална поезия", "Хайку свят" и други. Публикувани книги - „Миналото в мен“ (документална повест, 1994, 2010, 2019, 2020) „Догонвам бягащия ден“ (стихосбирка, 1998, 2019) „Треви под снега“ (роман, 2000; 2020) „Реши се и ще си свободен“ (есета и стихове, 2001; 2020) „Заскрежени птици“ (стихосбирка, 2008; 2011) „Шофьори“ (новела, 2008) „Врабче върху антената“ (стихосбирка, 2010) „Светлата пътека към звездите“ (стихосбирка, 2010) „Искам себе си“ (хайбун, 2011; 2021) „Състояния“ (хайга, 2013; 2020) „Бурята сплита ръце“ (стихосбирка, 2016; 2021) „Високосният ден“ (лирика, 2018; 2020) „Живота в стих събрах“ (сборник, 2019; 2020) „Стъпки по пламъци“ (лирика, хайбуни 2019; 2020) "Толкова е рано" (роман 2020) "Оскъдни дни" (лирика, 2020) "Нощта на щурците" (лирика, хайбуни, хайга 2021), "Кръстопът на сънища" (лирика, хайбуни, хайга, 2022), "Зад гърба" (лирика, хайбуни, хайга 2023, 2024), "Живея със седем котки. Ренсаку 100 хайку" в съавторство с Димитър Анакиев (хайку, хайбун, 2023), "През погледа ми" (литературна критика, коментари, обзори, есета, 2023, 2024)
Публикувано на Рецензии и тагнато, . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар